Не бих му дал за нищо на земята
в такъв позор и срам да ме натика!
БИРОН
Притворство, чакай! Слизам със камшика!
Простете ми, владетелю мой драг,
но слушах ви и не разбирам как
упреквате тез хлътнали души,
когато сам сте хлътнал до уши!
Не, тез очи триумфи не оглеждат!
Сълзи-двуколки те не произвеждат!
Обети ваша чест не нарушава!
Сонети ваша чест не съчинява!…
Един на друг вий сочите си сламки,
а аз у трима ви гредите знам ги!
И на какви неща слушател бях:
стенания, въздишки, ох и ах!
Да гледаш как е влюбен твоят крал,
това е все едно да си видял
самия Соломон да тропа жига,
да припка Нестор26 с дребни дечурлига,
Тимон27 да се кикоти сред глупаци
и Херкулес да шиба фърфалаци!
Дюмен, боли ви нещо, но къде?
Лонгвил, какво? Гръдта ли ви боде?
Кралю, не щете ли един балсам?
За трима ви отлично средство знам!
КРАЛЯТ
Премного сте язвителен. Дотам
за смях не сме!
БИРОН
Кой, вие? Не, аз сам
изпаднах в положение пресмешно,
задето ви повярвах, че е грешно
човек обета си да наруши,
и на мъже с несигурни души
с такава сигурност се доверих!
Кога Бирон е драскал нежен стих,
търчал по фусти и блестял с костюми,
въздишал и шептял възхвални думи
за нечии коси, кръст, поглед, лик,
стан, гръд, нозе…
КРАЛЯТ
Поспрете се за миг!
Какво ви гони?
БИРОН
Вашата беда.
На добър час, безволни господа!
ЖАКНЕТА
Сполайте, ваша милост!
КРАЛЯТ
Какво ви носи, хора?
КРАТУН
Измяна, ваша милост?
КРАЛЯТ
Измяна тука, в двора?
Какво ще прави в него?
КРАТУН
Не прави, но нали…
КРАЛЯТ
Какво тогаз разваля?
КРАТУН
Какво да развали?…
КРАЛЯТ
Е, щом не прави нищо и нищо не разваля,
вървете си със нея и не бавете краля!
ЖАКНЕТА
Едно писмо ви носим. Измяната е в него.
Отецът каза: нека и кралят прочете го!
КРАЛЯТ
Бирон, четете, моля!… А ти, девойче младо, отде го взе?
ЖАКНЕТА
От него!
КРАЛЯТ
А ти?
