Напразни усилия на любовта

ДЮМЕН

        О, стан на кедър!

БИРОН

                        Вярно, доста едър,

        но в рамената малко изкривен!

ДЮМЕН

        О, светъл тен като априлски ден!

БИРОН

        Когато е добре заоблачен!

ДЮМЕН

        Дано се сбъдне блянът ми!

ЛОНГВИЛ

                                И моя!

КРАЛЯТ

        И моя също!

БИРОН

                        Сякаш са във строя,

        та всеки казва своя блян подред.

        Да бъде тъй, но моят най-напред!

ДЮМЕН

        О, аз я бих забравил още днеска,

        но тя кипи в кръвта ми като треска!

БИРОН

        Тогава да ти резнем една вена

        и твойта Кет ще изтече в легена!

ДЮМЕН

        Да прочета все пак, какво съм писал!

БИРОН

        Каквото и да е, ще е без мисъл!

ДЮМЕН (чете)

                „В месец май — а то се знай,

                щом си влюбен, все е май —

                зърнах аз ветреца млад

                да целува розов цвят.

                Тъжно стана ми тогаз

                и така му казах аз:

                — Ах, блазе ти, ветре лек,

                че си лъх, а не човек!

                Млад и аз съм, но съм клет —

                строг монашески обет

                пречи ми като бодил

                цвят да си откъсна мил!

                Тъй му казах, но след туй

                на цветеца рекох: — Чуй,

                бог създал ме е с душа!

                Няма как! Ще съгреша!

                Твърде хубава си ти —

                Юпитер ще ми прости,

                че да беше те видял,

                сам Юнона би презрял

                и би станал смъртен той

                за единствен поглед твой!“

        Ще пратя туй и с него още нещо,

        да изясни как любя я горещо.

        Да можеха Бирон, Лонгвил и Кралят

        и те от този плам да се разпалят!

        Достатъчно е всички да сгрешим,

        и моят грях ще стане по-простим.

ЛОНГВИЛ (излиза напред)

        Дюмен, от мъка станал си свиреп,

        щом искаш, други да се мъчат с теб.

        Да бях на твое място заловен,

        бих бил и под косата си червен!

КРАЛЯТ (излиза напред)

        Тогава червенейте! Вий корите

        греха, във чийто пламък сам горите!

        Или сте вие към Мария лед

        и не във нейна чест е тоз сонет,

        и друг, не вий, кръстосваше ръце,

        да укроти бумтящото сърце?

        Аз двама ви следях зад този храст

        и руменях, когато свойта страст,

        свободно изявявахте пред мене:

        тоз господа зове, а оня стене;

        тоз рони сълзи, оня в стих говори:

        „Ах, златни къдри!“, „Ах, кристални взори!“

        Един заради рая клетва каля,

        семейството на Зевса друг разваля!

        Какво ще каже нашият Бирон,

        когато види устав и закон,

        погазени от същите, които

        ги бранеха уж толкоз упорито!

        Каква наслада за подигравана,

        как той ще тържествува, как ще скача,

        какви стрели отровни ще ви мята!