Напразни усилия на любовта

Излиза с Жакнета.

НАТАНАЕЛ

        Господин учителю, вие постъпихте богобоязливо, като добър верующ и както казва един отец…

ОЛОФЕРН

        Оставете отците! Подозирам нещо. Но да се върнем към стиховете, отче! Харесаха ли ви те?

НАТАНАЕЛ

        Според мен стилът им е чудесен.

ОЛОФЕРН

        Днес съм на обяд у бащата на един от моите ученици. Ако ни дарите със своя съглас да благословите трапезата, аз — облягайки се на влиянието, което упражнявам върху родителите на гореспоменатия отрок — ви обещавам, че ще бъдете там ben venuto23. И тогава ще имам възможност да ви докажа какво тези стихчета са крайно неграмотни и лишени както от истинска поезия, тъй и от настояща фантазия. Не ще ми откажете, вярвам, своето общество.

НАТАНАЕЛ

        Разбира се, не! Тъй като казано е в писанието „Обществото краси живота“.

ОЛОФЕРН

        А което е казано в писанието, е безпогрешно. Приятелю, каня и вас. Няма да ми откажете. Pauca verba24! Господата нека се дивят на дивото, а ние ще опитаме питомното!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В парка.

Влиза Бирон с хартия в ръка.

БИРОН

        Кралят преследва елена. А пък аз преследвам себе си. Той залага примки за дивеч. А пък аз съм се впримчил сам и не мога да се измъкна. Няма що: „Седни до мен, о, скръб!“ — както бил казал лудият; и както и аз казвам, защото от мен по-луд няма. Ей, добре го измислих! Бога ми, любовта е безумна като Аякса — и тя като него избива овце25, защото по-голяма овца от мен къде! Ей, и това се получи добре! Не, не ща да бъда влюбен! Да ме обесят, ако се влюбя! Да, но онова нейно сияйно око! Кълна се в слънцето, не бих я обичал, ако не беше то!… По-точно, ако не бяха двете! Само лъжа себе си! Затънал съм в лъжи до шия! Дявол взел го, влюбен съм и тази любов ме научи на стихотворство и меланхолия! И ето образец от едното и другото. Впрочем до нея е стигнал вече един от моите сонети. Написа го луд, занесе го шут, получи го дама. Милата тя и милите двама! Ей богу, не бих дал пет пари за нищо, ако можеха да хлътнат и другите! Ха, ето един пристига, и то с ръкопис! Господи, дано е почнал да въздиша и той!

Покатерва се на едно дърво.

Влиза Кралят с хартия в ръка.

КРАЛЯТ

        Ах, горко ми!

БИРОН

        Честен кръст, прострелян е! Продължавай, сладки Купидоне! Улучил си го точно вляво, между петото и шестото ребро. Сега ще узнаем някоя и друга тайна!

КРАЛЯТ (чете)

                „Денят не милва с топлинка такава

                нанизаните с капки дървеса,

                с каквато твоят поглед изсушава

                страните ми от нощната роса;

                луната не сияе тъй сребриста,

                когато в чиста глъб се отрази,

                ти както светиш в бистрите мъниста

                на мойте непресекващи сълзи;

                и всякоя сълзица е двуколка,

                в която ти минаваш с царствен смях.

                Да, вгледай се във тези капки болка

                и ще съзреш триумфа си във тях.

                Ала недей се влюбва в свойта слава,

                че знам: ще ме измъчваш ти тогава,

                за да се гледаш от зора до здрач

                във огледалото на моя плач!“

        Но как да й го пратя? Горска шума,

        предай й ти безумната ми дума!

        Я, кой пристига?

Скрива се.

Влиза Лонгвил с хартия в ръка.