Ама толкоз вито, че нищо не му се разбира!
ОЛОФЕРН
О, в моята дарба няма нищо, нищо необикновено. Това е просто една вродена оригиналност на духа, която ме прави да гъмжа от образи, форми, видения, понятия, представи, чувства, емоции и контраемоции. Всичко това се зачева в мехчето на мозъка ми и издува менингеалните му ципи, за да се роди на бял свят, при първото узряване на случая. Такава дарба, разбира се, е ценна само когато е наистина ярко изразена, но аз съм щастлив, че я имам все пак.
НАТАНАЕЛ
Уважаеми, славя бога, че ви е създал! И моите енориаши също трябва да са благодарни на твореца, защото синовете им се развиват добре под вашите учителски грижи, а дъщерите им напредват бързо благодарение на вас. Вие сте примерен член на нашата община!
ОЛОФЕРН
Mehercule18! Ако синовете им са умни, знанията ми ще бъдат на тяхна услуга; стига дъщерите им да са способни, ще ги науча на много неща! Но мъдрият говори малко. Vir sapit qui pauca loquitur… Една душа в женско обличие ни приветствува.
ЖАКНЕТА
Добро утро, духовни отче!
ОЛОФЕРН
„Дух-овни“, тоест quasi19 „дух овнешки“. И кого визирате с това прозвище?
КРАТУН
Него, господин учителю. Защото ние сме овчиците от паството, а той — овенът, който ни блее кое добре е и кое зле е.
ОЛОФЕРН
„Блее — зле е“! Блестящо хрумване за една буца пръст, чудесна искра за един кремък и рядък бисер за една свиня! Мило, прелестно!
ЖАКНЕТА
Ще те моля, отче, да ми прочетеш това писмо! Оня Дон Мармаладо ми го праща по Кратун. Прочети ми го, моля ти се!
ОЛОФЕРН
„Fauste, precor gelida quando pecus omne sub umbra ruminat!“20 и тъй нататък. О, добри стари мантуанецо! За теб бих казал тъй, както пътешественикът казва за Венеция:
„Vinegia, Vinegia,
chi non ti vede, ei non ti pregia!“21
Да, стари ми мантуанецо, не те цени само който не те разбира! До-ре-сол-ла-ми-фа! Извинете, отче, но какво е съдържанието или както казва Хораций в своята… Ха, какво виждам! Стихове?
НАТАНАЕЛ
И то отлично съчинени, уважаеми!
ОЛОФЕРН
Прочетете ми една строфа, един куплет, един стих! Lege, domine!
НАТАНАЕЛ
„Кълнейки се във тебе, потъпквам друг обет,
но знай, на чара женски докрай сме верни ние —
духът ми, който беше по-твърд от дъб напред,
по-гъвкав от бръшляна, сега пред теб се вие!
Ученият захвърля дебелия си том
пред чаровете твои, познанието сбрали,
и мъдър се усеща и сладкодумен, щом
умът му те постига, езикът му те хвали!
Невежата единствен те гледа без захлас
и аз съм горд, задето пред тебе коленича,
че гневният ти поглед и властният ти глас,
когато се усмихваш, са лъч и песен птича.
Прости, любов, задето пред твоя чист олтар
възпях с тъй земни думи неземния ти чар!“
ОЛОФЕРН
Вие пропускате силабичните прескоци и с това нарушавате ритмиката. Разрешете да наградя с един поглед тази канцонета!… Да, тя спазва размера, но откъм изящество, лекота и златна поетическа грациозност caret, сиреч чувства недостиг. Овидий Назон, ето кой е майстор на тези неща! Не затова ли името му е Назон, тоест „със нос“, с обоняние за благоухаещите цветчета на фантазията, за освежителните изблици на остроумието? Всеки знае да imitari — кучето подражава на стопанина си, маймуната — на пазача, а дресираният кон — на своя господар… Значи, тъй, девствена damoselia, това писмо е отправено към вас?
ЖАКНЕТА
Да, господин учителю.
ОЛОФЕРН
Ще спра за миг вниманието си върху адреса. „До белоснежната ръчица на прекрасната госпожица Розалина“. Нека сега се запознаем и с подписа, за да идентифицираме лицето, което е отправител на настоящото послание. „Покорен раб на ваша милост, Бирон“. Отче Натанаеле, този Бирон е един от съотшелниците на краля ни, а ето го, че е съчинил до една от придворните дами на принцесата това стихотворение, което случайно или по воля на фатума се е отклонило от своето назначение!… Припкай, душичке моя, и предай тази epistula22 в собственоличните ръце на краля! Може би е важно. Не губи време за учтивости, освобождавам те от тях. Adieu!
ЖАКНЕТА
Хайде, Кратуне! Сполай ти, господин учителю!
КРАТУН
Ето ме, моме!
