Напразни усилия на любовта

        Какво желаеш, драги? Ще кажеш ли накрай?

КРАТУН

        Месье Бирон ме прати натука да намина

        с писмо за една дама на име Розалина.

ПРИНЦЕСАТА

        Дай, дай го! Ние с него сме най-добри познати.

        Бойе, четете вие!… Стой малко настрана ти!

БОЙЕ

        Мадам, това писмо е за някаква Жакнета.

ПРИНЦЕСАТА

        Какво от туй — да вкусим на виното букета!

        Отпушвайте, Бойе!

БОЙЕ (чете)

        „Кълна се в небето: несъмнено е, че си прекрасна; безспорно е, че си хубава, истинно е, че си мила! О, по-прекрасна от самата красота, по-хубава от самата хубост, по-истинна от самата истина, имай милост към своя хероичен васал, комуто остава само да ти припомни старата легенда за цар Кофетуа. Този великодушен и тезоименен владетел, като обърнал взори към злочестата и несъмнена просекиня Зенелофон, е имал пълно право да каже: «Veni, vidi, vici», което, принизено до простонародния говор — о, грубоулична словореч! — би означавало: «Дойдох, видях, победих», сиреч първо дошъл, после видял и след това победил. Но кой — това? Кофетуа. Защо е дошъл? За да види. Защо да види? За да победи. При кого е дошъл? При просекинята. Какво е видял? Пак просекинята. Кого е победил? Отново просекинята. И какво се е получило? Победа. За кого? За царя. И какво още? Забогатяване. За кого? За просекинята. Получило се е сблъскване, сиреч брак. За кого? За двамата едновременно или същевременно за двамата. А сега ще поясня: аз съм царят, а ти — просекинята. Това произтича от паралелите, в които аз се облякох, и от парцалите, в които ти си облечена. Да изтръгна ли любовта ти? Бих могъл. Да изнудя ли любовта ти? Мога и това. Да изпрося ли любовта ти? Това ще сторя: и ти ще получиш срещу дрипи — титли, срещу парцали — мадригали, и срещу себе си — мен. В очакване на отговора ти осквернявам устните си с твоето краче, взора си — с твоя лик, сърцето си — с всичките ти частици поотделно и вкупом, и оставам твой, пламтящ от искрометно желание да ти служи, Дон Адриано де Армадо.

        Овчице крехка, чуваш ли, това е

        на грозния немейски лъв11 рева.

        Кротувай, той със тебе да поиграе,

        съгласно своите царствени права;

        че сториш ли за бягство опит пръв,

        храна ще си за неговата стръв!“

ПРИНЦЕСАТА

        Чие перо на пуяк или паун надут

        написало е този невероятен труд?

БОЙЕ

        Аз автора му помня. Тез фрази тук не мамят.

ПРИНЦЕСАТА

        За глупости такива не трябва много памет.

БОЙЕ

        Да, туй е Дон Армадо, испански фантазьор,

        държат го за забава във тукашния двор.

ПРИНЦЕСАТА

        Та, казваш, от кого е това писмо, човече?

КРАТУН

        От моя господар е, нали ви казах вече.

ПРИНЦЕСАТА

        А на кого го носиш?

КРАТУН

                        На неговата дама.

ПРИНЦЕСАТА

        А можеш ли повтори кои са тези двама?

КРАТУН

        Защо пък да не мога — Бирон е господина,

        а дамата му, тя пък се казва Розалина.

ПРИНЦЕСАТА

        Ти нещо си объркал… Но тръгвайте след мен!

Към Розалина.

        Вземи това! И твойто ще дойде някой ден.

Излиза със Свитата си.

БОЙЕ

        А кой е бил улучен в сърцето от стрелата?

РОЗАЛИНА

        Един рогач.

БОЙЕ

                Къде е?

РОЗАЛИНА

                        Пипнете си главата!

        Е, как сме!