Гледай ти! Лонгвил!
БИРОН
Луд номер две от същия кадрил!
ЛОНГВИЛ
Клетвопрестъпник — аз? О, страшен срам!
БИРОН
При туй си носи уликата сам!
КРАЛЯТ
Дано и той гори в любовен жар!
БИРОН
Пияният пей дава за другар!
ЛОНГВИЛ
Аз пръв да стъпча строгия обет?
БИРОН
Бъди спокоен — трети си поред!
Триумвират сме ний, и то чудесен,
и всеки триумвир виси обесен
на тройното бесило, до което
ни води простотата на сърцето.
ЛОНГВИЛ
„О, прелестна вълшебнице Мария!…“
Тоз стих не е добър. Ще го изтрия!
БИРОН
Недей! Стихът е, и когато дращи,
колан за Купидоновите гащи.
Не го задрасквай!
ЛОНГВИЛ
Нека да остане!
„О, дивен лик, риторико прекрасна,
срещу която няма аргументи,
към моя грях безгрешен ти ме тласна,
сега бъди защитница за мен ти!
Каквото и да ще светът да смята,
клетвопрестъпник робът ти не стана,
защото за жените от земята
отнасяше се нашата забрана,
а ти за мене си богиня, вяра,
която претопява ме, могъща.
Словата дъх са. А дъхът е пара,
която сутрин слънцето поглъща.
И кой не ще прекрачи свойта клетва,
щом там зад нея раят му просветва?“
БИРОН
Едно гъсоче жълто да се боготвори!
Езичник той е станал и в ада ще гори!
Какво страстта не прави с ума ни, боже мой!
ЛОНГВИЛ
Но как да й го пратя?… Я! Някой иде! Стой!
БИРОН
Охо! И тоз! Като деца на жмичка!
Добре, да чуем тази трета птичка!
Безумните им тайни, като бог,
аз слушам от престола си висок.
Сега Дюмен и той като довтаса,
на шиша сме и четирте бекаса!
ДЮМЕН
О, дивна Кет!
БИРОН
О, див петел!
ДЮМЕН
О, красота безплътна и небесна!
БИРОН
О, според мен порядъчно телесна!
ДЮМЕН
О, руси къдри, от янтар изляни!
БИРОН
О, явно, срещат се янтарни врани!
