би стигнала до внуци. Както вие
ще стигнете, по всяка вероятност —
по-леките по нрав са дълголетни.
РОЗАЛИНА
Таз дума „леки“ за какво намеква?
КАТЕРИНА
За болест, на която няма лек.
РОЗАЛИНА
Но леко май понасяте я вие?
КАТЕРИНА
Като по-лека на тегло от вас!
РОЗАЛИНА
Тогаз полека, да не натежите!
КАТЕРИНА
Да, често зарад вас ми става тежко.
РОЗАЛИНА
Тежко тогаз на бъдния ви мъж!
ПРИНЦЕСАТА
Дотук наравно. Майсторска игра!
Но вие също, мила Розалина,
получихте от някого подарък.
Какъв е той и кой ви го изпрати!
РОЗАЛИНА
Със хубостта ви ако бях дарена,
не би бил моят дар по-малко хубав
от вашия; но има стих и той.
Бирон го праща. Верен във размера,
да беше верен и по смисъл, всички
красавици във мен се биха сбрали.
Той прави ми такъв един портрет!…
ПРИНЦЕСАТА
Прилича ли ви?
РОЗАЛИНА
Доста разкрасен е,
макар да има прилика буквална.
ПРИНЦЕСАТА
Затуй ли, че сте черна като буква?
КАТЕРИНА
И то от тез, печатните, в буквара!
РОЗАЛИНА
А вий сте шрифт за празник в календара.
Червена цифра, като огън ярка,
и с толкоз многоточия от шарка!
ПРИНЦЕСАТА
Опазил бог! Но вий кажете, Кати,
Дюмен какъв подарък ви изпрати?
КАТЕРИНА
Таз ръкавица.
ПРИНЦЕСАТА
Как, една?
КАТЕРИНА
Не, две.
И с тях безбройно много стихове,
изплетени без капчица изкуство
от плоски мисли и фалшиво чувство.
МАРИЯ
На мен пък наниз прати ми Лонгвил
с писмо огромно във изискан стил.
ПРИНЦЕСАТА
А вие бихте предпочели, знам,
писмо по-малко с наниз по-голям?
МАРИЯ
Признавам си, че е така, мадам.
ПРИНЦЕСАТА
Умници сме, че смеем се над тях.
РОЗАЛИНА
А те — глупци, че плащат този смях.
Ако го впримча, докато сме тука,
Бирон на моята врата ще чука,
ще моли, проси, съчинява рими,
ще спазва правила непоклатими,
и горд ще е, че с него се гордея,
когато тайно аз ще му се смея,
задето станали сме без борба,
той — шут за мен, аз — негова съдба!
