Нима с целия този свят би могла да се купи такава скъпоценност?
БЕНЕДИКТ
Като нищо, и даже с калъфчето. Но сериозно ли ме питате или си правите шеги като онези веселяци, които твърдят, че слепият Купидон4 бил голям ловец на зайци, или че ковачът Вулкан5 се занимавал с дърводелство? Кажете ми в какъв ключ да запея, за да се включа в песента ви?
КЛАВДИО
В моите очи това е най-прелестната девойка, която съм виждал!
БЕНЕДИКТ
Пък аз още нямам нужда от очила, а досега не съм забелязал нищо такова. Братовчедка й например наистина е обладана от бесовете, но е по-хубава от нея, колкото първият ден на май е по-хубав от последния на декември. Но вие, надявам се, нямате намерение да ставате съпруг. Или се лъжа?
КЛАВДИО
О, дори да бях дал клетва за безбрачие, кой знае дали щях да я удържа, ако Херо би ме пожелала!
БЕНЕДИКТ
Дотам ли стигнахме? Няма ли на тоя свят един мъж, който да иска да носи шапката си, без опасност, ще нещо ще му я надигне отвътре6? Няма ли да видя най- сетне един шейсетгодишен ерген? Ваша си работа! Щом искате сам да си нахлузите ярема на врата, то носете му белега и прекарвайте неделите у дома си в набожни въздишки! Но ето Дон Педро иде за вас.
ДОН ПЕДРО
Каква тайна ви е задържала, господа, та не влязохте с нас в дома на Леонато?
БЕНЕДИКТ
Бих искал ваша светлост да ме принуди да я кажа.
ДОН ПЕДРО
Заповядвам ти в името на твоята клетва за подчинение!
БЕНЕДИКТ
Вие чувате, граф Клавдио. Аз за тайните съм ням като гроб, вярвайте ми. Но трябва да се подчиня, клетва съм полагал, няма как!… Той е влюбен. В кого? Това питате вие. Отговорът ми е къс, защото и тя е късичка на ръст. В Херо, дъщерята на Леонато.
КЛАВДИО
Пълен отговор, ако беше така.
БЕНЕДИКТ
Чувайте го, принце — говори като злодея от приказката:7 „Нищо няма, нищо не е имало и да даде бог нищо да няма.“
КЛАВДИО
Не, признавам: ако чувството ми не се промени скоро, да даде бог нещо да има.
ДОН ПЕДРО
Амин, ако я обичате наистина! Защото тя е напълно достойна за вас.
КЛАВДИО
Не го ли казвате, за да ме изпитате, принце?
ДОН ПЕДРО
Говоря искрено, кълна се в честта си!
КЛАВДИО
Аз — още по-искрено, кълна се в правдата!
БЕНЕДИКТ
Аз — най-искрено, кълна се в двете си чести и двете си правди!
КЛАВДИО
Аз чувствам, че я обичам!
ДОН ПЕДРО
А аз зная, че тя го заслужава!
БЕНЕДИКТ
А аз пък не чувствам, че тя може да бъде обичана, и не зная с какво може да го е заслужила! И няма огън, който да стопи това мое убеждение. С него ще умра на кладата.
ДОН ПЕДРО
И с право. Ти винаги си бил упорит еретик по отношение на красивия пол.
КЛАВДИО
И винаги е издържал ролята с големи усилия на волята.
БЕНЕДИКТ
Благодарен съм на тази, която ме е заченала; признателен съм й, задето ме е отгледала; но да позволя на една жена да зове ловци, надувайки открито собствения ми рог, или дори само да ме кара да си го нося скришом на невидим ремък8 — не, благодаря! Да прощават всичките! Не искам после да подозирам без право някоя от тях и затова ще се възползвам от правото си да не се доверявам сега на никоя. И заключението накрая — от което ще бъда безкрайно щастлив, — е, че ще си умра неженен!
ДОН ПЕДРО
Аз пък мисля, че преди да умра, ще те видя блед от любов.
БЕНЕДИКТ
От гняв, от болест, от глад — може, принце, но не от любов! Ако докажете, че съм загубил от любов толкоз кръв, колкото би могла да ми върне една глътка вино, давам ви право да ми избодете двете
