Много шум за нищо

        Ще дойдем непременно.

КЛАВДИО

                                Дотогаз

        на Херо гроба ще оплаквам аз.

Дон Педро и Клавдио излизат.

ЛЕОНАТО (към Стражата)

        Водете го. А тази Маргарита

        ще трябва малко да се поразпита,

        за да узнаем откъде се знай

        със този стопроцентов негодяй!

Излизат в различни страни.

ВТОРА СЦЕНА

В градината на Леонато.

Влизат от различни страни Бенедикт и Маргарита.

БЕНЕДИКТ

        Мила Маргарита, бъди тъй добра и ми помогни да поговоря с Беатриче.

МАРГАРИТА

        А ще напишете ли един сонет в чест на хубостта ми?

БЕНЕДИКТ

        Да, и то в тъй висок стил, че ще бъдеш винаги над всички. Ти го заслужаваш.

МАРГАРИТА

        Какво заслужавам? Да не бъда ни веднъж под някого? Нима ще си остана в килера зад стълбата?

БЕНЕДИКТ

        Умът ти е като уста на хрътка: захапва във въздуха.

МАРГАРИТА

        А вашият — като рапира за фехтовка: докосва, без да пробожда.

БЕНЕДИКТ

        Ум на истински кавалер: не иска да наранява една дама. Моля те, извикай Беатриче — признавам се за победен и хвърлям в краката ти щита си.

МАРГАРИТА

        На нас ни трябват мечове — щитове си имаме.

БЕНЕДИКТ

        По-добре да не си играете с такова остро оръжие — опасно е за девойки.

МАРГАРИТА

        Добре, бягам. Отивам да извикам Беатриче. Господ й е дал крака.

БЕНЕДИКТ

        И уверен съм, ще дойде!

Маргарита излиза.

Той пее.

                „Купидон, прости

                своя беден раб,

                погледни го ти

                как е блед и слаб!…“

        Слаб в пеенето, но колкото до любовта, нито Леандър, който пръв преплувал Хелеспонта заради любовната си среща, нито Троил, който пръв прибягнал за същата цел до услугите на сводник47, нито който и да е от тези сладникави любовници, чиито имена се хлъзгат мазно-мазно по леката пързалка на белия стих, не е бил заливан и търкалян от вълната на любовта като мен! Жалко, че не мога да го изразя в стихове! Опитвах, но нищо не излиза с римите. „Девойка — дойка“ — прекалено честа; „рога — тъга“ — също доста познато; „учен — скучен“ — то почти същото! Изобщо идат ми само неприятни съчетания. Явно е, че не съм се родил в зодията Рими и нямам дарба за ухажване в изящен стил.

Влиза Беатриче.

        Прекрасна Беатриче, нима наистина дойде, щом те повиках?

БЕАТРИЧЕ

        Да, синьоре, и ще си отида, щом ми кажете.

БЕНЕДИКТ

        О, тогава стойте, докато…

БЕАТРИЧЕ

        А, значи има „докато“? Тогава си тръгвам веднага! Но първо бих искала да получа това, за което