ДОН ПЕДРО

                        Да правим по-широки

        мостовете, отколкото реката?

        Не се смущавай! Най-доброто средство

        е туй, с което стигаме целта си.

        Ти влюбен си и аз ще ти помогна.

        Таз вечер тук ще има бал със маски;

        с лице закрито, в карнавална дреха,

        за теб ще се представя аз пред Херо,

        и запленил с любовна реч слуха й,

        от твое име властно ще прелея

        душата си във нейното сърце;

        след туй ще поговоря със баща й

        и не след много тя ще бъде твоя.

        Такъв е моят план. Върви след мен

        и в дело ще го видиш претворен!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Стая в дома на Леонато.

Влизат от различни страни Леонато и Антонио.

ЛЕОНАТО

        Как сме, братко? Къде е синът ти? Дали се е погрижил за свирачите?

АНТОНИО

        Тъкмо с тях се разправя. Но слушай: имам за теб новини, каквито не си сънувал!

ЛЕОНАТО

        Добри ли?

АНТОНИО

        Зависи от печата, който ще им постави бъдещето. Но на пръв поглед не са лоши, даже обещават много. Принцът и граф Клавдио се разхождали преди малко из една алея в парка ми. Тя била тъй гъсто зашумена, че един от моите хора чул съвсем ясно разговора им. Принцът открил на Клавдио, че обича племенницата ми, твоята дъщеря, и че иска да й се признае в любов още тази вечер, на бала; казал, че ако тя му дадяла съгласието си, щял, без да губи време, да говори веднага с теб.

ЛЕОНАТО

        А който ти е донесъл това, заслужава ли доверие?

АНТОНИО

        Напълно… Ще пратя за него — разпитай го сам!

ЛЕОНАТО

        Не, не. Нека считаме всичко това за сън, докато не добие плът. Но ще предупредя дъщеря си, за да обмисли как да отговори, ако то се окаже истина. Върви, съобщи й го ти!

Антонио излиза.

Влиза Синът му, следван от Свирачи.

        А, племеннико, ти си знаеш работата!

Към един от свирачите.

        Приятелю, елате с мен, имам нужда от изкуството ви… Племеннико, помагай, че закъсняхме!

ТРЕТА СЦЕНА

Друга стая в дома на Леонато.

Влизат Дон Хуан и Конрад.

КОНРАД

        Какво има, принце? Защо сте тъй безкрайно тъжен?

ДОН ХУАН

        Защото съдбата му е отпуснала края, когато ми е давала причини за тъга.

КОНРАД

        Би трябвало да послушате разума си.

ДОН ХУАН

        И какво ще ми донесе той, като го послушам?

КОНРАД

        Ако не бързо облекчение, поне трайно търпение.

ДОН ХУАН

        Чудно! Ти, който казваш, че си роден под мрачния знак на Сатурна14, си седнал да предлагаш успокоителни средства за смъртоносната ми болест! Аз не умея

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату