ХАМЛЕТ
А защо да се страхувам?
Не давам за живота си петак,
а на душата ми какво ще стори,
когато е безсмъртна като него?
Той вика ме и аз ще го последвам!
ХОРАЦИО
Ами какво ще стане, скъпи принце,
ако подмами ви към дълбините
или към стръмната скала, която
надвесва се над собствената бездна,
и там, превърнал се във нещо страшни,
ви помрачи разсъдъка и хвърли
духа ви в лудост? Помислете, принце!
И без това ръбът влече, когато
човек погледне в пропастта и чуе
под себе си на толкоз стотин стъпки
бученето там долу!
ХАМЛЕТ
Той ми кима! …
Върви! Върви! Аз ида подир теб!
МАРЦЕЛ
Не бива, господарю!
ХАМЛЕТ
Остави ме!
ХОРАЦИО
Не тръгвайте!
ХАМЛЕТ
Съдбата ме зове
и прави всяка жила в мойто тяло
да се изопва като тетива!
Пуснете ме ви казвам! Честна дума,
на призрак ще превърна всеки, който
ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!
ХОРАЦИО
Той няма власт нас своите постъпки!
МАРЦЕЛ
Не бива да го слушаме! След него!
ХОРАЦИО
Да тръгваме! Какво ли ще излезе
от всичко туй?
МАРЦЕЛ
Да, има нещо гнило
във Дания.
ХОРАЦИО
Да я закриля бог!
МАРЦЕЛ
След него! Тръгвайте!
ПЕТА СЦЕНА
ХАМЛЕТ
Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!
ПРИЗРАКЪТ
Изслушай ме!
ХАМЛЕТ
Да, слушам!
ПРИЗРАКЪТ
Наближава
часът, във който трябва да се върна
сред мъките на серните огньове.
ХАМЛЕТ
О, беден дух!
ПРИЗРАКЪТ
Недей да ме окайваш,
а слушай ме какво ще ти разкрия!
ХАМЛЕТ
О, говори! Мой дълг е да те слушам.
