със млякото. Тъй стана с мойта кръв,
и струпей отвратителен покри
с кора от люспи, като на прокажен,
снагата ми.
Така с един замах ръката братска
ми похити живот, престол, съпруга
и във цвета на грешните ми дни
преряза моя стрък и ме изпрати
без изповед, причастие и прошка,
незаплатил по сметките си долу,
да бъда съден горе, както бях си,
със всичките си земни грехове!
О, ужас! О, нечуван ужас!
Ако кръвта си помниш, не оставяй
постелята на датските крале
да стане одър на роднинско блудство!
Но както и да действуваш, пази
душата си и срещу свойта майка
недей замисля нищо. Остави я
на бога и на шиповете остри,
кръстосали сърцето й. Аз тръгвам.
Ще съмне скоро. Светящият червей
ненужното си пламъче гаси.
Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!
ХАМЛЕТ
О, мощ небесна! О, земя!… И още?
Да позова ли ада? Пфу! Сърце,
не се поддавай! Не старейте в миг
вий, мишци! Дръжте ме!… Да те забравя?
Аз ще те помня, о, нещастен дух,
дорде блещука светлинка в туй мое
объркано кълбо! Да те забравя?
От плочката на свойта памет аз
ще излича напълно всички стари
цитати книжни, максими ненужни,
безчетни впечатления, които
във нея наблюдателност и младост
са вписали, така че само твойта
повеля, непримесена със друго,
да пълни книгата на моя ум!
О, пагубна жена! О, ти злодей!
Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей!
Къде е плочката ми да запиша,
че някой може да ти се усмихва
и пак да е злодей! Поне у нас,
във Дания, това се случва.
Чичо,
това за теб е. А това — за мен:
„Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!“
Заклех се!
ХОРАЦИО и МАРЦЕЛ
Къде сте, принце? Принце! Охохо!
МАРЦЕЛ
Принц Хамлет.
ХОРАЦИО
Да го пазят небесата!
ХАМЛЕТ
Амин!
МАРЦЕЛ
Охо! Къде сте, господарю?
ХАМЛЕТ
Уху! Уху! Соколче, тук! Насам!
МАРЦЕЛ
Какво се случи, господарю?
ХОРАЦИО
Как сте?
ХАМЛЕТ
Невероятно!
ХОРАЦИО
Как? Кое? Кажете!
ХАМЛЕТ
Ще го раздрънкате!
ХОРАЦИО
