ПРИЗРАКЪТ
И щом изслушаш ме, да отмъстиш.
ХАМЛЕТ
Какво?
ПРИЗРАКЪТ
Духът съм аз на твоя клет баща,
осъден за известно време нощем
да броди по земята, а пък денем,
от глад измъчван, да горя във огън,
додето той пречисти в мен злините,
извършени, когато бях във плът.
Ако не бе ми строго запретено
за своята тъмница да говоря,
ти би изслушал разказ, от чиято
най-слаба дума младата ти кръв
се би смразила, мозъкът — побъркал,
очите ти — изхвръкнали безумно
от своите орбити като звезди,
а къдрите ти, сресани грижливо,
във ужас биха щръкнали нагоре
като бодли на сплашен таралеж!
Но тези откровения не са
за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай
Ако обичал си баща си нявга…
ХАМЛЕТ
О, боже!
ПРИЗРАКЪТ
… то отмъсти за неговото грозно,
ужасно, отвратително убийство!
ХАМЛЕТ
Убийство?
ПРИЗРАКЪТ
Убийство — грозно както най-доброто
от всичките убийства, но от всички
по-грозно, отвратително и подло!
ХАМЛЕТ
О, казвай го веднага, за да мога
по-бърз от мисъл, от мечта любовна
да литна към мъстта!
ПРИЗРАКЪТ
Готов си, виждам,
а пък и трябва по да си отпуснат
от тлъстата трева, която гние
в сънлива леност край брега на Лета,
за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,
че спейки във градината си, бил съм
ухапан от змия. Това лъжа е,
която хитро сипват във ухото
на цяла Дания. Знай, сине мой,
че пепелянката, която клъвна
живота на баща ти, носи днес
короната му!
ХАМЛЕТ
Чичо ми? О, моя
предчувстваща душа!
ПРИЗРАКЪТ
Да, този сластен
прелюбодеец и кръвосмесител
с нечисти чарове и подли дарби —
проклети да са! — прелъсти за свойта
позорна похот моята така
лъжливо-добродетелна съпруга.
Какво падение, мой синко Хамлет:
от мен, чиято обич бе вървяла
все тъй в ръка с обета свят
на сватбата ни, да се смъкне чак
до туй нищожество, което в нищо
не ми е равно!
Но както нивга добродетелта
не се поддава, па макар развратът
да взима облик ангелски, тъй всявга
порочността, венчана и за ангел,
пресища се от ложето небесно
и рови се в сметта!
Но стига! Чувствам утринния полъх
и трябва да съм кратък. Както спях
подир обяд — по стария си навик —
във своята градина, твоят чичо
прокрадна се в спокойния ми час
със стъкълце, напълнено със сок
от биле, причиняващо проказа,
и вля във дверите на моя слух
тоз адски извлек, който тъй се мрази
с кръвта ни, че подобно на живак
светкавично пробягва всички цеви
на тялото ни и със страшна сила
навред съсирва я и я пресича,
тъй както прави капката оцет
