ми наредихте, връщах му писмата
и му отказвах близостта си.
ПОЛОНИЙ
Ясно!
От туй се е побъркал! Съжалявам,
че съдих тъй повърхностно за него.
Страхувах се, че си играе с тебе
и иска само да те похаби.
Проклета подозрителност! Така е,
на старостта е свойствено да бърка
от много ум, тъй както е присъщо
не младостта пък да греши от глупост.
Но да вървим при краля! Трябва бързо
от нас да чуе той това, което,
държано скрито, ще е по-опасно,
отколкото разкрием ли го ясно.
Ела!
ВТОРА СЦЕНА
КРАЛЯТ
Здравейте, Розенкранц и Гилденстерн!
Освен желанието ни горещо
отново да видиме, подбуда
да бъдете поканени тъй спешно
бе нуждата от вас. Навярно вие
сте чули, че принц Хамлет стана жертва
на странно превращение. Таз дума
употребяваме, понеже той
наистина и вътрешно, и външно
превърнал се е в друг. Каква причина
могла би — извън бащината смърт —
да го разстрои тъй, съвсем не можем
да си представим. И затуй ви молим,
понеже заедно сте расли с принца
и близки сте с младежкия му дух,
да постоите в двора ни със цел,
увличайки го във забави, някак
да разузнаете при сгоден случай
дали не го измъчва нещо скрито,
което, щом разкрие се, да може
да бъде излекувано от нас.
КРАЛИЦАТА
Той, господа, за вас говори често
и аз съм сигурна, че на света
двамина други няма, към които
така да е привързан. Ако вам
угодно е за малко между нас
да поостанете зарад доброто
и здравето на нашата надежда,
престоят ви ще бъде награден
по начин, съответствуващ на кралско
благоволение.
РОЗЕНКРАНЦ
Кралю, кралице,
по силата на висшата си власт
вий можехте да облечете свойто
желание във форма на повеля,
а не на просба.
ГИЛДЕНСТЕРН
Но покорни вам,
ний слагаме в нозете ви със радост
готовността си, опната да служи
на ваши милости!
КРАЛЯТ
Благодарим,
любезни Розенкранц и Гилденстерн.
КРАЛИЦАТА
Благодарим, любезни Гилденстерн
и Розенкранц. И, моля незабавно
идете при нещастния ми син!…
Съпроводете вие господата
до принца Хамлет.
ГИЛДЕНСТЕРН
И дано небето
направи ни приятни и полезни
за син ви, ваша светлост
КРАЛИЦАТА
Чул ви господ!
