на стръв лъжлива истински шаран
Така По косвен и околен път
ний, тънките и прозорливи люде,
разкриваме най-скритите въпроси.
Чрез тоз от мен горепосочен способ
и ти ще разузнаеш за Лаерт.
Разбра ли ме?
РЕЙНАЛДО
Разбрах ви, господарю,
ПОЛОНИЙ
Тогаз на добър час!
РЕЙНАЛДО
Благодаря ви.
ПОЛОНИЙ
И сам го наблюдавай!
РЕЙНАЛДО
Непременно!
ПОЛОНИЙ
И музиката си да учи здраво!
РЕЙНАЛДО
Разбрано, господарю!
ПОЛОНИЙ
Тръгвай! Сбогом!
Офелио, какво с туй от тебе?
ОФЕЛИЯ
О, господарю! Господарю! Ах,
как страшно се изплаших!
ПОЛОНИЙ
От какво,
във името господне? Е? Да чуем!
ОФЕЛИЯ
О, господарю, както си бродирах
във стаята, принца Хамлет, гологлав,
разгърден и с чорапи цели в кал
до глезените свлечени, по-бледен
от ризата си, с тракащи колене
пред мене се яви, като въртеше
очите си тъй жално, сякаш беше
от ада пуснат, за да ми разкаже
за ужасите в него!
ПОЛОНИЙ
Полудял е
от страст към теб?
ОФЕЛИЯ
Не зная, господарю,
но може би е тъй!
ПОЛОНИЙ
Какво ти каза?
ОФЕЛИЯ
За китката ме сграбчи и така,
държейки я, отдръпна се от мине
и с длан засенчил втренчено очи
лицето ми безкрайно дълго гледа,
като че искаше да го рисува.
След туй ръката ми поклати леко,
печално кимна три пъти и после
такава покъртителна въздишка
изтръгна се от неговата гръд,
че цялото му тяло потрепера
като във смъртен гърч. След туй ме пусна
и сякаш можеше и без да гледа,
да направлява хода си, излезе
от стаята, глава извил през рамо,
с очи, докрая вперени във мен.
ПОЛОНИЙ
Веднага тръгвай! Да вървим при краля!
Това е чиста лудост от любов,
а тя е враг на себе си и води
към действия безумни не по-рядко
от всички други страсти под небето,
наказващи плътта ни. Съжалявам.
Да си му казала обидно нещо?
ОФЕЛИЯ
Не, господарю мой, но както вие
