РЕЙНАЛДО
Бях вече
намислил да го сторя, господарю.
ПОЛОНИЙ
И правилно. И правилно. Разпитай
за сънародниците ни в Париж,
къде и как и от какво живеят,
и кой с кого дружи, и щом от туй
насочено подпитване излезе,
че знаят син ми, гледай да достигнеш
дотам, додето преките въпроси
не биха стигнали. Например казваш:
„Да, знам баща му и познавам тези,
с които е приятел, пък и с него
се знам донякъде…“, нали разбираш?
РЕЙНАЛДО
Напълно, господарю.
ПОЛОНИЙ
„Донякъде — тъй казваш. — Не добре.
Ако е този, за когото мисля,
то той е буен и си пада по…“
И тук му струпваш колкото си искаш
измислици. Но не от тез — внимавай!
които биха го опозорили,
а там такива, знаеш, леки буйства,
подхлъзвания, волности невинни,
познати и признати открай време
за вечни спътници на младостта.
РЕЙНАЛДО
Комар например?
ПОЛОНИЙ
Да, комар, гуляи,
кавги, дуели, улични девички —
и тях ти разрешавам.
РЕЙНАЛДО
Може би
това ще го очерни, господарю.
ПОЛОНИЙ
Зависи от подправката. Не бива
да лепнеш върху неговото име,
че е развратник! Дума да не става!
Ти тези грехове ще ги представиш
като прояви на свободен ум,
горещ характер, който иска свойто,
непрекипяла кръв — неща, присъщи
за възрастта му…
РЕЙНАЛДО
Да. Но, господарю…
ПОЛОНИЙ
Защо да правиш всичко туй, така ли?
РЕЙНАЛДО
Да именно.
ПОЛОНИЙ
Хе, в туй е мойта хитрост,
защото, щом поопетниш сина ми —
но леко, с петънца като онези,
които всяко нещо придобива
при употреба, — твоят събеседник,
когото ти желаеш да изстискаш,
ако е имал случай да го хване
във гореспоменатите простъпки,
веднага — бъди сигурен! — ще почне
и той във този дух, със „господине“
или „приятелю“, или „любезни“,
според това, отде е и какъв е,
и как възпитан…
РЕЙНАЛДО
Ясно, господарю.
ПОЛОНИЙ
Та казвам, той… той, казвам… какво казвах?
Кълна се във светата литургия,
бях почнал нещо! За какво говорех?
РЕЙНАЛДО
Говорехте за туй, как щял да почне
и той във този дух, със „господине“…
ПОЛОНИЙ
А, да! Така, така! И ще подхване:
„Познавам момъка. Напълно прав сте.
Видях го сам, тогава и тогава,
със тоз и тоз да губи на комар“,
или „да пие“, или „да се бие
при спор на кегли“, или „да отива
в известна къща“ — сиреч във бардак,
Разбираш. Туй се казва да ловиш
