ПРИЗРАКЪТ
Закълнете се!
ХАМЛЕТ
Тъй, значи:
„Hic et ubikue“6 — тук и вред? Той иска
да се преместим. Господа, елате!
„Ни думица за чутото от нас!“
Над меча!
ПРИЗРАКЪТ
Закълнете си!
ХАМЛЕТ
Отлично!
Я гледай го ти, стария му кърт!
Как бърже ровел! Славен рудокоп!
Да се преместим пак!
ХОРАЦИО
О, небеса!
Туй всичко е невероятно странно!
ХАМЛЕТ
И тъкмо затова го приеми,
тъй както странник се приема в къщи.
Да, има по земята и небето
неща, Хорацио, които нашта
нещастна философия не е
дори сънувала! Но трети път
на трето място, тук, се закълнете,
че колкото и необикновено
да се държа — защото може би
във бъдеще ще сметна за уместно
да разигравам роля на чудак, —
че няма никога при среща с мене,
усмихвайки се, скръстили ръце,
с намигания или недомлъвки
като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,
или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“
изобщо с най-нищожен намек няма
да издадете, че ви е известно
за мене нещо. Туй се закълнете
и божията милост да ви пази
във нужда!
ПРИЗРАКЪТ
Закълнете се!
ХАМЛЕТ
Смири се,
смири се вече, неспокоен дух!…
Сега прощавайте! Благодаря ви!
И туй, с което бедният ви Хамлет
би могъл да докаже обичта си
към вас, приятели, не ще ви липсва,
със божа помощ. Време е да влезем.
И моля ви отново: пръст на устни!
Векът е разглобен. О, дял проклет:
да си роден, за го слагаш в ред!
Но да вървим, приятели!
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПОЛОНИЙ
И тъй, Рейналдо, дай му таз кесия
с това писмо.
РЕЙНАЛДО
Разбрано, господарю.
ПОЛОНИЙ
И няма да е зле преди това
оттук-оттам да разузнаеш малко
за начина му на живот.
