ПОЛОНИЙ
Кралю, посланиците от Норвежко
се върнаха с отлични новини.
КРАЛЯТ
Ти винаги до днес си бил баща
на благи вести.
ПОЛОНИЙ
Вярно ли, кралю?
Все пак бих искал да ви заверя,
че своя дълг обрекъл съм на вас,
тъй както своята душа на бога;
и струва ми се — или съм отвикнал
да душа, както досега, следите
на хорските дела, — че съм открил
причината за лудостта на принца.
КРАЛЯТ
Е, казвай! Казвай! Искам да я чуя!
ПОЛОНИЙ
Посланиците първом, като гозба,
а мойто ще е сладкото след тях!
КРАЛЯТ
Така да бъде! Сам ги покани!
Гертруда, мила, той твърди, че знаел
отде извира смутът на сина ви.
КРАЛИЦАТА
Аз мисля, че причината е само
във прясната кончина на баща му
и спешния ни брак.
КРАЛЯТ
Ще проверим.
Приятели, здравейте! Волтиманд,
какво ми носите от моя брат,
норвежкия владетел?
ВОЛТИМАНД
Искрен поздрав
във отговор на вашия, кралю.
Едва изслушал ни, той прати вест
на своя братов син да спре веднага
започнатите набори. Той смятал,
че Фортинбрас се стяга да напада
поляците, но след проверка схвана,
че туй са подготовки срещу вас
и разгневен, че злоупотребяват
с безсилната му старост, заповяда
на Фортинбрас да се яви пред него;
той покори се, беше смъмрен строго
и се закле, че нивга вече няма
да мисли за война със ваша светлост.
Зарадван, старецът му отреди
годишно трийсет хиляди корони
и с войнството, което бе събрал,
заръча му да тръгне срещу Полша,
със таз молба, отправена към вас,
да му осигурите мирен преход
през вашите владения, съгласно
условията тук.
КРАЛЯТ
Отлични вести.
Ще прочетем във подходящо време
това писмо и ще му отговорим
подир обсъждане. Но отсега
благодарим ви за добрия труд.
Идете да отдъхнете! Таз нощ
ще има пир.
