РОЗЕНКРАНЦ
Нищо ново, господарю. Само това, че светът е станал честен.
ХАМЛЕТ
Тогава наближава Второто пришествие! Но новината ви не е вярна. Позволете да ви поразпитам по- подробно. С какво, драги мои приятели, сте разгневили толкоз тази ваша Фортуна, та ви е пратила тук в затвора?
ГИЛДЕНСТЕРН
Как в затвора, господарю?
ХАМЛЕТ
Дания е затвор.
РОЗЕНКРАНЦ
Тогава е затвор и целият свят.
ХАМЛЕТ
И то образцов, с безброй килии, клетки, ями. Дания е една от най-лошите.
РОЗЕНКРАНЦ
Ние не мислим така, господарю.
ХАМЛЕТ
Тогава тя за вас не е затвор, защото няма нищо, добро или лошо, което да не е направено такова от нашето мислене. За мен Дания е затвор.
РОЗЕНКРАНЦ
Тогава честолюбието ви я прави такава. Тя е твърде тясна за духа ви.
ХАМЛЕТ
О, боже, аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствувам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!
ГИЛДЕНСТЕРН
Които сънища са именно честолюбието ви, защото честолюбецът е човек, чиято същина е само сянката от един сън.
ХАМЛЕТ
Самият сън е вече сянка.
РОЗЕНКРАНЦ
Именно. И за мен честолюбието е нещо толкоз въздушно и празно, че е само сянка от сянка.
ХАМЛЕТ
Тогава просяците са хора от плът и кръв, а пък монарсите и прославените герои — само техни разтегнати сенки. Но нека идем при другите придворни. Защото, честна дума, аз не съм способен да разсъждавам.
ДВАМАТА
Приемете услугите ни, господарю!
ХАМЛЕТ
По никакъв начин! Не искам да ви приравня със своите служители, защото, честно казано, съм обслужван отвратително. Но за да останем в утъпкания път път на приятелството, кажете: какво ви е довело в Елсинор?
РОЗЕНКРАНЦ
Желанието да ви навестим, господарю. Нищо друго.
ХАМЛЕТ
Какъвто съм бедняк, беден съм и откъм признателност. Но благодаря ви, скъпи приятели, при все че май ви плащам за стотинка-две благодарност в повече. Не са ли пратили да ви извикат? По собствен почин ли сте дошли? Сами ли се сетихте? А? Хайде, хайде! Да си говорим откровено! Казвайте, казвайте!
ГИЛДЕНСТЕРН
Какво да казваме, господарю?
ХАМЛЕТ
Каквото щете, но без извъртане! Пратили са да ви викат — виждам в погледите ви едно признанийце, което неопитната ви срамежливост не може да прикрие. Зная: добрите крал и кралица са пратили да ви извикат.
РОЗЕНКРАНЦ
С каква цел, господарю?
ХАМЛЕТ
Това вие ще ми кажете. Но заклевам ви в нашето другарство от училище, в съзвучието на младостта ни, в неугасналата обич помежду ни и във всичко, което някой друг, по-красноречив, би прибавил към това, бъдете честни и искрени с мен: извикаха ли ви, или не?
РОЗЕНКРАНЦ
Какво ще кажете?
ХАМЛЕТ
Ясно като бял ден!… Хайде, по-бързо, ако ме обичате!
ГИЛДЕНСТЕРН
Извикаха ни, господарю.
ХАМЛЕТ
А пък аз ще ви кажа защо; и моята догадка ще изпревари вашето признание, тъй че от клетвата за мълчание, която сте дали на краля и кралицата, няма да падне и косъм. Не зная защо, напоследък съм загубил цялата си веселост, зарязал съм напълно телесните упражнения и изобщо съм изпаднал в такова мрачно настроение, че тази прекрасна сграда — земята — ми се вижда гола канара; този опнат над нас прозирен шатър на въздуха — можете ли да си представите? — този дивен свод над главите ни, този величествен покрив, обсипан със златни огньове; всичко това е за мен само едно гадно скупчване на
