КРАЛЯТ
Ела насам, ръка подай ми, Хамлет,
и таз ръка от мене приеми!
ХАМЛЕТ
Простете ми, Лаерте! Зло ви сторих,
но вий сте благородник и аз вярвам,
ще ми простите. Всички тука знаят —
вий също чули сте, — че съм наказан
със помрачения.
Това, с което възмутих във вас
приличие, роднински чувства, чест —
открито казвам ви, — бе лудост! Хамлет
злина да е извършил към Лаерт?
Отхвърлям го! Ако ужасна болест
изтръгнала е Хамлета от Хамлет
и той без себе си е сторил зло,
нима вината е у Хамлет? Не!
Къде тогава? В лудостта му! В нея!
Не Хамлет — лудостта му е злодея.
А Хамлет, вярвайте, е от страната
на пострадавшите и лудостта му
е негов враг. Пред всички тук, Лаерте,
отказвам да съм действувал нарочно
и нека този отказ ме очисти
във вашата великодушна мисъл
дотам, додето бих бил чист, ако
с изстреляна над покрива стрела
ранил бих своя брат.
ЛАЕРТ
Задоволено
е родството ми, от което аз
би трябвало най-силно да съм тласкан,
но накърнената ми чест се дърпа
и аз не ща сдобряване, додето
по-стари познавачи на въпроса
със други случаи не ми докажат,
че тя не ще пострада. И все пак,
додето това стане, обичта ви
приемам като обич и на нея
със зло не ще отвърна.
ХАМЛЕТ
Слава богу!
И аз със ведър дух ще водя боя
в туй братско състезание!… Рапири!
Една за мене!
ЛАЕРТ
И една за мен!
ХАМЛЕТ
Не се съмнявам, че със свойта ловкост
пред мойто неумение, Лаерте,
ще блеснете вий в миг като планета
сред мрачна нощ.
ЛАЕРТ
Шегувате се, принце.
ХАМЛЕТ
Кълна се във десницата си, не!
КРАЛЯТ
Рапирите им дайте, млади Озрик!
Наясно ли си, племеннико Хамлет,
по нашия облог?
ХАМЛЕТ
Съвсем наясно,
ваше величество: заложил сте
на слабия.
КРАЛЯТ
Не се боя. Видял съм
и двама ви. Авансът ни се дава,
защото той е понапреднал там.
ЛАЕРТ
По-лека искам. Я да видя тази!
ХАМЛЕТ
Ще взема таз. Еднакво ли са дълги?
ОЗРИК
Еднакво, ваша светлост.
КРАЛЯТ
Сложете тука чашите със вино!
