задето подиграва се над мен!
Марш, вън оттука, казах! Вън, обесник!
ПЕТРУЧИО
Добрутро, Кет! Изглеждаш малко тъжна.
ХОРТЕНЗИО
Е, как сме днес, мадам?
КАТЕРИНА
По-зле от вчера!
ПЕТРУЧИО
Главата горе! Усмихни се, мила!
За теб приготвих сам туй чудно блюдо
и ти го нося.
Сигурен съм, Кет,
че заслужава благодарността ти.
Как? Нито звук? Не ти харесва, значи?
Носи обратно! Жалко за труда!
КАТЕРИНА
Не моля ви се! Нека да остане!
ПЕТРУЧИО
Услугите изискват благодарност.
И тази също, като всички други.
КАТЕРИНА
Благодаря.
ХОРТЕНЗИО
Петручио, позор!
Госпожо, моля! Аз ще хапна с вас.
ПЕТРУЧИО
Хапни и всичко омети докрая!…
Да ти е сладко, ангеле мой нежен!
И бързай, че след малко, злато мое,
ще тръгнем с теб към родния ти дом,
за да засвети той, когато влезеш,
от дипли, букли, брошки и браслети,
обувки, пуфки, джуфки и маншети,
подплати, вати, свили, ветрила
и тям подобни мили труфила…
Ти май привърши. Времето тече —
шивачът чака, за да облече
в съкровище от шушнещи коприни
най-кротката от всички Катерини!
Шивачо, дай да видим твоя труд!
Най-първо роклята!… Шапкарю, влизай!
ШАПКАРЯТ
Това е шапката на госпожата.
ПЕТРУЧИО
Какво? Такава супена паничка?
Черпалка, подплатена с кадифе!
Пфу, пфу! Това е просто неприлично!
Кокосова черупка, дом на охлюв,
играчка, хлопка, бебешко качулче!
Я, махай, махай! Дай й по-голям а!
КАТЕРИНА
Не искам по-голяма! Искам тази!
Такива днеска носят всички дами!
ПЕТРУЧИО
И ти ще носиш, като станеш мила.
ХОРТЕНЗИО
Което значи, утре по туй време!
КАТЕРИНА
Надявам се, че мога, господине,
и аз да взема думата за малко.
И ще я взема! Аз не съм дете!
Човеци по-добри от вас, и те
са ме изслушвали! Ако не щете,
ушите си със пръсти запушете.
