Укротяване на опърничавата

        аз двайсет хиляди ще ти прибавя —

        за друга дъщеря отделна зестра,

        понеже тази тук не е онази!

ПЕТРУЧИО

        Не, искам тоз облог да го спечеля

        с по-сигурни свидетелства, че тя

        е станала безропотна и кротка!

Влиза Катерина, водейки Бианка и Вдовицата.

        Погледайте я как спокойно води

        и кара тези ваши две женички,

        които ни се водят, ни се карат!…

        Но тази шапка, Кет, не ти приляга!

        Каква дрънкулка! Хвърляй я веднага!

Катерина хвърля шапката си.

ВДОВИЦАТА

        Съпруже, вий не ще ме доведете

        до този жалък смехотворен вид!

БИАНКА

        О, боже, колко глупаво покорство!

ЛУЧЕНИЦИО

        Бих искал да е глупаво и твойто —

        умът му днес ми струва сто дуката!

БИАНКА

        Щом глупаво заложил сте на него!

ПЕТРУЧИО

        Я, Кет, кажи на тези две съпруги

        какво дългът им към мъжа налага!

ВДОВИЦАТА

        Шегувате се! Ний не щем уроци!

ПЕТРУЧИО

        Започваш ли? И с нея най-напред!

ВДОВИЦАТА

        Да е посмяла!

ПЕТРУЧИО

                        Кет ли? Почвай, Кет!

КАТЕРИНА

        Я стига гъна лъковете вежди

        и стига мята погледи-стрели

        към своя крал, управител, владетел!

        Гневът петни те, както скрежът — листа,

        грози те, както вихърът — цвета!

        Жената гневна е размътен извор,

        лишен от хубост, кален, грозен, гаден,

        към който никой, па макар и жаден,

        не се навежда да отпие глътка.

        Мъжът е твой глава, живот, закрилник,

        вседържец неоспорван. Той те храни

        със труд опасен по море и суша,

        не мигва в бурни нощи, в ледни дни,

        докато ти почиваш си на топло,

        спокойно защитена; и очаква

        от тебе хубост, кротост и любов —

        отплата дребна за огромен дълг.

        Каквото поданик дължи на трона,

        това дължи жената на мъжа си,

        и щом отхвърля, сопната, свадлива,

        съпружеската воля справедлива,

        не е ли нейното измяна, бунт,

        предателство към любещия крал?

        Срамувам се, че някои глупачки

        опитват се война да обявяват,

        наместо да склонят глава за мир!

        Защо им са надмощие и власт

        наместо дълг, покорство, нежна страст?

        Снагата на жената крехък съд е.

        Защо е тъй? Не е ли, за да бъде

        и вътре съдържанието цяло

        в съгласие със нежното й тяло?

        О, вие, заядливи ниски твари!

        И аз до вчера само бях такава

        високомерна, горда, вироглава,

        и да отвръщам беше в моя нрав

        на дума с дума и на гняв със гняв,

        ала видях: мощта ни е измама,

        а копията — стръкчета от слама,

        и се стремим напразно ний натам,

        където е отказан пътят нам.

        И затова съветвам ви и двете:

        безплодните си гордости смирете

        и всяка да простре в тържествен знак

        ръката си под мъжовия крак!

        Самата аз съм на това готова,