Какво? „Не можела“? Нима
това е отговор?
ГРЕМИО
О, да! И мил все пак.
Ще видим после вашия капак!
ПЕТРУЧИО
Ще видим!
ХОРТЕНЗИО
Ей, Биондело, замоли
жена ми тук да се яви за малко!
ПЕТРУЧИО
А, „замоли“! Така и баба знае
да я извика!
ХОРТЕНЗИО
Твоята, боя се,
и с молене не ще се появи!
Защо си сам?
БИОНДЕЛО
Защото госпожата
ми каза, че си правите шега и затова
тя нямало да дойде.
ПЕТРУЧИО
Как? „Нямало“? Това е дваж по-зле!
О, нетърпим, непоносим позор!
Я, Грумио, кажи на госпожата,
че заповядвам й да дойде тук!
ХОРТЕНЗИО
Знам как ще отговори.
ПЕТРУЧИО
Как?
ХОРТЕНЗИО
„Не искам!“
ПЕТРУЧИО
И толкова по-зле за мен тогава!
БАПТИСТА
О, господи, помилуй! Катерина!
КАТЕРИНА
Съпруже, викали сте ме?
ПЕТРУЧИО
А где са
жената на Хортензио и Бианка?
КАТЕРИНА
Приказват си пред огъня в салона.
ПЕТРУЧИО
Извикай ги при техните мъже!
Ако не щат, докарай ги с въже!
Върви, върви и тук ги довлечи.
ЛУЧЕНЦИО
Не ме ли мамят двете ми очи?
ХОРТЕНЗИО
Какво ли таз промяна предвещава?
ПЕТРУЧИО
Какво ли? Мъжка власт, управа здрава,
любов и справедливост, мир и радост,
изобщо само хубави неща!
БАПТИСТА
Щастлив бъди, Петручио любезни!
Печалбата е твоя. Но към нея