Укротяване на опърничавата

Излиза.

БАПТИСТА

        Пък аз — една лъжа да доразкрия!

Излиза.

ЛУЧЕНЦИО

        Не бой се, Бианка, ще му минат тия!

Излиза заедно с Бианка.

ГРЕМИО

        Пък аз, понеже в брака не успях,

        ще вляза също, да похапна с тях.

Излиза.

Петручио и Катерина идат напред.

КАТЕРИНА

        Да влезем ли и ний да видим края?

ПЕТРУЧИО

        Добре, но по-напред една целувка!

КАТЕРИНА

        Как, тука, на открито, сред града?

ПЕТРУЧИО

        Защо, нима от мене те е срам?

КАТЕРИНА

        О, не! Но ме е срам да ви целуна.

ПЕТРУЧИО

        Тогаз обратно!… Грумио, конете!

КАТЕРИНА

        Една! Съгласна! Само останете!

ПЕТРУЧИО

        Една — една! И тя е сладко нещо,

        когато бъде върната горещо!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Падуа. В дома на Лученцио.

Влизат: Баптиста, Винченцио, Странстващият учител, Лученцио, Бианка, Петручио, Катерина, Хортензио и Вдовицата.

Транио, Биондело, Грумио и Слуга внасят десерта.

ЛУЧЕНЦИО

        Най-сетне несъгласните ни звуци

        се помириха, битката утихна

        и иде миг с усмивка да погледнем

        към минали беди и страхове.

        Баща ми, Бианка, покани учтиво,

        тъй както аз учтиво каня твоя!

        Петручио, мой братко, сестро Кет,

        Хортензио, и вий, вдовичке, моля!

        Тез лакомства, вина и плодове

        ще подсладят утайката от жлъч —

        седнете да побъбрим и похапнем!

Сядат на трапезата.

ПЕТРУЧИО

        Седи и яж, седи и яж… Е, стига!

БАПТИСТА

        Обича Падуа да се раздава!

ПЕТРУЧИО

        Да, тя на мен добър подарък даде!

ХОРТЕНЗИО