Бурята (Романс)

Чуй още нещо…

Шепне му.

МИРАНДА

                        Смелост, чужденецо!

Баща ми бе в речта си по-суров,

отколкото е всъщност. Непривичен

е този гняв за него.

ПРОСПЕРО

                                        … И свободен

ще бъдеш ти като планински вятър,

но дотогава изпълнявай точно,

каквото казвам ти!

АРИЕЛ

                                        До сетна буква!

ПРОСПЕРО (към Фердинанд)

Върви след мен!

Към Миранда.

                                Ни думица за него!

Излизат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Другаде на острова.

Влизат Алонзо, Себастиан, Антонио, Гонзало, Адриан, Франциско и други.

ГОНЗАЛО

Недейте бърчи чело, господарю!

Със нас наравно имате и вие

причина да се радвате. Това, че

спасихме се, със много надтежава

над загубите ни. През ден се случва

търговци по море, жени моряшки

да губят нещо скъпо, а такова

небивало спасение, каквото

се падна нам, се случва на малцина

сред милиони. И затуй, кралю,

разумно претеглете не везните

утеха срещу скръб.

АЛОНЗО

                                        Мълчи, Гонзало!

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Приема утехата, сякаш е изстинала супа.

АНТОНИО (настрани, към Себастиан)

Но този отец-утешител няма да го остави на мира.

СЕБАСТИАН

Ей го, навива часовника на красноречието си. Сега ще издрънка.

ГОНЗАЛО

Ваше величество…

СЕБАСТИАН (настрани, към Антонио)

Един. Бройте!

ГОНЗАЛО

От скърбите щом правим капитал,

накрая получаваме?

СЕБАСТИАН

Печалба.

ГОНЗАЛО

Да, печал. И без „ба“! Казахте го по-умно, отколкото сте очаквал.

СЕБАСТИАН

Защото не съм очаквал чак толкоз ум от вас.

ГОНЗАЛО

Така че, господарю…

АНТОНИО