услаждаха тез звуци!… О, кажи ми
дали си жителка на този остров,
какво да правя в него и — най-важно,
макар да го поставям най-накрая —
девица ли си ти, или не си,
о, чудо?
МИРАНДА
Чудо — не; ала девица —
съм, вярвайте!
ФЕРДИНАНД
И моя роден говор!
О, небеса! Аз бих бил пръв сред всички,
да бяхме там, където се говори
на тоз език!
ПРОСПЕРО
А кралят на Неапол?
Какво ще правите, ако ви чуе?
ФЕРДИНАНД
Каквото правя и сега, учуден,
че вий го споменахте. Той ме чува
и туй ме прави скръбен: аз самият
съм кралят на Неапол. С тез очи,
които оттогаз не знаят отлив,
съзрях как царственият ми баща
загина в бурята!
МИРАНДА
О, боже мой!
ФЕРДИНАНД
С придворните си! Князът на Милано
с прекрасния си син11 загина също
пред моя поглед!
ПРОСПЕРО
Князът на Милано
със по-прекрасната си дъщеря
те би опровергал, да беше време!
Едва видяха се, и размениха
любовни погледи… Ще литнеш скоро,
мой нежни Ариел, добре си действал!…
Две думи, господине! Вие май
уронвате честта си. Я, елате!
МИРАНДА
Защо му тъй говори той? Тоз момък
е третият човек, когото виждам,
и първият, от чийто лик гръдта ми
вълнува се! О, колко бих желала
баща ми да омекне!
ФЕРДИНАНД
Ако вий сте
девойка и сърцето ви не е
заето вече, аз ще ви направя
кралица на Неапол!
ПРОСПЕРО
Посмалете!
Две думички!
Плениха се взаимно,
но аз по пътя им ще сложа спънки,
че току-виж, от лекия успех
олекнала наградата им.
Стой!
Ще слушаш, казах! Чуждо име ти
си присвоил и тук си се промъкнал,
за да обсебиш този остров, който
е моя собственост!
ФЕРДИНАНД
Кълна се, не!
МИРАНДА
В тоз храм не може зло да обитава!
Лош дух ако живее в дом тъй хубав,
би трябвало добрите да му бъдат
съжители!
ПРОСПЕРО
