ще те бодат, додето те направят
на пчелна пита, и от всяко тяхно
убождане ще те боли като
от жило на пчела!
КАЛИБАН
Кога да ям?
Тоз остров аз го имах по наследство
от Сикоракса, майка ми, а ти
ми го отне! Когато дойде тука,
ме галеше и беше мил към мене,
малинов сок ми даваше да пия
и ме научи как да назовавам
голямото и малкото светило,
които се редуват на небето.
Обикнах те и ти показах всичко,
което е на острова: кой извор
е със вода за пиене, кой — солен;
коя земя добра е, коя — бедна.
Проклет да съм, задето го направих!
Дано подвластните на Сикоракса
пъпчиви жаби, прилепи, мухи
полазят ви! Аз, който бях си крал,
сега съм поданик единствен ваш.
Във таз скала запряхте ме, а вие
се ширите на острова ми!
ПРОСПЕРО
Млък!
Недей да лъжеш, робе, непоемащ
от доброта, а само от камшик!
Човешки аз отнасях се към тебе
и те държах във своя дом, додето
не се опита ти да изнасилиш
детето ми!
КАЛИБАН
Охо! Охо! Охо!
Да бях успял! Но ти я отърва!
Аз щях да ти заселя този остров
със калибанчета!
МИРАНДА
Слуга отблъскващ,
в когото от доброто не остава
следа дори, а всичките злини
попиват се изцяло! Аз от милост
заех се да те уча да говориш
и всеки час по нещо влагах в теб.
Когато своите мисли, ти, дивако,
не осъзнаваше, а като звяр
ръмжеше и квичеше, имена
на твоите желания аз дадох,
та друг да ги разбира. Но макар че
научи нещо, злата ти природа
те правеше съжител невъзможен
за хората и затова скалата,
в която по заслуга въдворен си,
е меко наказание за теб!
КАЛИБАН
Научихте ме на човешка реч
и ползата от туй е, че умея
да хуля и кълна! Червена чума
дано ви тръшне двамата, загдето
езика си ми дадохте!
ПРОСПЕРО
Млък, урод!
Донес дърва и бързо се завръщай
за още работа!… Ще вдигаш рамо?
Ако не слушаш моите повели
или ги изпълняваш неохотно,
ще ти натъпча костите със болки,
ще те накарам да ревеш така, че
и зверовете хищни да потръпнат,
щом чуят те!
КАЛИБАН
Не, моля те, недей!…
Ще трябва да го слушам — тъй могъщи
са неговите чарове, че може
да подчини на себе си и бога
на мойта майка, Сетебос10!
ПРОСПЕРО
Върви!
