една година цяла.
ПРОСПЕРО
Ти, изглежда,
забравил си от що те отървах?
АРИЕЛ
Не съм!
ПРОСПЕРО
Май си! И трудно ти се вижда
да газиш тинестото морско дъно,
да тичаш по звънтящия бръснач
на Северния вятър, да се ровиш
във земните недра, когато те са
втвърдени от студа!
АРИЕЛ
Не съм забравил.
ПРОСПЕРО
Ти лъжеш, недоволнико! Изглежда,
не помниш вещицата Сикоракса8,
която злост и старост бяха свили
на колело. Забравил си я!
АРИЕЛ
Не!
ПРОСПЕРО
Забравил си я! Откъде бе родом,
щом казваш, че я помниш?
АРИЕЛ
От Алжир,
могъщи повелителю.
ПРОСПЕРО
Нима?
Май трябва всеки месец да ти спомням
какво си бил, за да не го забравяш.
Отлично знаеш ти, че Сикоракса
накрая бе изгнана от Алжир
за нейните зло действа и магии,
чието споменаване потриса
човешкото ухо. Зарад едно
живота не й взеха, тъй ли беше?
АРИЕЛ
Тъй беше, господарю.
ПРОСПЕРО
Тя, непразна,
с кръжила сини около очите9
била е тук докарана на кораб
и изоставена. Ти, робе мой,
тъй както сам твърдиш, на нейна служба
си бил тогава, но понеже дух си
премного нежен, за да изпълняваш
повелите й низки и престъпни,
не си се вслушал в нейните закани
и тя, в гнева си, с помощта на други,
от теб по-мощни духове те беше
заклещила в един разцепен бор,
където след дванадесет години
във страшни мъки те заварих аз;
зловещата старица бе умряла
и беше те оставила да стенеш —
същинско воденично кречетало —
без спиране. Тоз остров дотогава
не бе почетен от човешки лик
(като не смяташ палето петнисто,
с което тя окучи се — достойно
изчадие на вещица)…
АРИЕЛ
Говориш
за Калибан?
ПРОСПЕРО
За него, за кой друг?
За този Калибан, когото аз
държа на своя служба… Тъй че знаеш
в какви ужасни мъки те намерих.
Плача ти чули, яростните вълци
от жалост виеха; сърцата мечи
се стапяха от вопъла ти — мъка,
подхождаща за грешниците в ада!
А нямаше я Сикоракса вече
да те измъкне. Моето вълшебство,
когато тук пристигнах и те чух,
разчекна бора и ти даде волност…
АРИЕЛ
И аз съм ти признателен за туй.
ПРОСПЕРО
…Но ропот ако чуя, ще разцепя
дъб възлест и във него ще те втикна
