тризъбецът в ръката му!
ПРОСПЕРО
Отлично,
мой пъргав дух! Оказа ли се някой
със разум толкоз твърд, че да запази
спокойствие в тоз хаос?
АРИЕЛ
Ни един!
Тъй бяха пощурели, господарю,
че вършеха нелепости, и всички,
със изключение на екипажа,
наскачаха в морето, предпочели
пред кораба, искрящ от моя огън,
пенливите талази. Със коса,
от страх настръхнала като тръстика,
синът на краля, Фердинанд, пръв скочи,
крещейки: — Пъкълът се е опразнил
и всичките му демони са тук!
ПРОСПЕРО
Добре, мой дух! И всичко туй, нали,
бе близо до брега?
АРИЕЛ
Съвсем до него.
ПРОСПЕРО
И всички отърваха се?
АРИЕЛ
Ни косъм
от тях не падна; дрехите им даже,
които — пълни с въздух — ги спасиха,
не са пострадали! Тъй както каза,
аз пръснах ги из острова на групи.
Сина на краля само отделил съм
в едно потайно кътче край брега,
където, сплел — така! — в печал ръце,
сега охлажда въздуха с въздишки.
ПРОСПЕРО
А с кораба, с моряците на него,
с останалите кораби, кажи ми,
какво направи?
АРИЕЛ
Корабът на краля
е невредим във залива, от който
веднъж, сред нощ, ме прати за роса
към непрестанно битите от бури
Бермудски острови7; а екипажът
спи в трюма му, дълбоко упоен
от своя труд и моето вълшебство.
Останалите кораби, които
бях разпилял, отново се събраха
и порят Средиземното море
към родния Неапол с тъжни вести,
защото смятат си, че са видели
как флагманският кораб е потънал
със краля им във бездната.
ПРОСПЕРО
Дотук
си действувал отлично, но аз имам
за теб и друго. Колко е часът?
АРИЕЛ
Дванайсет мина.
ПРОСПЕРО
Два ще е най-малко.
Ще трябва пестеливо да хабим
минутите до шест.
АРИЕЛ
Как? Още труд ли?
Понеже ме използваш без почивка,
ще ти припомня, че дължиш ми нещо,
отдавна обещано.
ПРОСПЕРО
Как? Роптаеш?
Какво дължа ти?
АРИЕЛ
Свободата!
ПРОСПЕРО
Не!
Не може преди срока!
АРИЕЛ
Припомни си,
че служих ти усърдно, господарю,
не съм те лъгал, грешки не съм правил,
не съм се дърпал и не съм роптал,
и ти ми обеща да ми простиш
