да виеш двайсет зими!
АРИЕЛ
Няма вече!
Прости ми, господарю! Отсега
ще върша всичко точно и покорно
ще слушам твойта воля!
ПРОСПЕРО
И на воля
аз скоро ще те пусна.
АРИЕЛ
Казвай! Искай!
Какво да правя? Само заповядай!
ПРОСПЕРО
Върви, превъплоти се в морска нимфа
и зрим бъди за себе си и мен;
за другите — невидим! Тръгвай бързо
и се върни веднага! Изпълнявай!
Миранда, птиче мое, събуди се!
Добре поспа. Ресници повдигни!
МИРАНДА
О, мили татко, странният ви разказ
ме потопи в таз дрямка.
ПРОСПЕРО
Отхвърли я!
Ела да поговорим с Калибан,
макар че тоз мой роб до днес не ми е
отвръщал със любезност.
МИРАНДА
Той е звяр!
Не мога да го гледам!
ПРОСПЕРО
И все пак
за двама ни е той необходим:
дърва ни носи, огъня кладе,
услуги върши много… Калибане!
Къде си, робе? Буцо кал, къде си?
Не чуваш ли?
КАЛИБАН
Дървата са ви вътре!
ПРОСПЕРО
Ела, ти казвам! Викам те за друго.
Излизай, охлюв!… Е?
О, дивен образ!
Мой пъргави, мой леки Ариел,
изслушай ме!
АРИЕЛ
Ще бъде, господарю!
ПРОСПЕРО
Хей, уроде, посят от сатаната
в порочната ти майка! Казах, идвай!
КАЛИБАН
Де колкото увреждаща роса
е сбрала майка ми с перо от гарван
над гибелни блата, дано ви ръсне
и двамата! Със ален мор дано
ви лъхне югозападният вятър
и цели ви изприщи!
ПРОСПЕРО
За това
знай, тази нощ ще те измъчват гърч
на мишците и болки, от които
дъхът ти ще запира; таралежи
през цялото си разрешено време