ПЕСЕН
„Върху пясъците златни,
феи, елфи, бързо тук!
Със движения приятни
придружете всеки звук!
Дайте си сега ръка,
поклонете се така
и с целувката ви, ето,
стихва — гледайте — морето!
Колко свежа утринта е!
Нейде дворско куче лае…
Бау! Бау!
…и приплясва със крилата
петльо, вестник на зората!
Кукуригу!“
ФЕРДИНАНД
Къде се раждат тези дивни звуци?
Във въздуха? Изпод земята нейде?…
Замлъкна. Туй е музика навярно
във чест на някой бог от този остров.
Когато край брега смъртта оплаквах
на своя татко, краля, тя долитна
над морските вълни и уталожи
гнева във тях и мъката във мене
със чара си. Последвах я, или —
по-право — тя притегли ме дотука,
но в миг заглъхна… Не, започва пак!
ПЕСЕН
„Дванайсет лакти под водата
гробът на баща ти скрит е:
чист корал са му ребрата,
бисер бял са му очите —
стана тялото му клето
скъпоценност във морето!
Чуй, звънят му в нежен рой
нимфите за упокой!
Дин! Дан! Дин! Дан!“
ФЕРДИНАНД
Туй помен е за моя скъп удавник,
не проста песен! Явно, че не е
от земен произход. Сега я чувам
над себе си!
ПРОСПЕРО
Реснистите завески
от своите очи вдигни, Миранда,
и ми кажи: какво съзират те?
МИРАНДА
Какво е туй? Навярно дух! О, боже,
оглежда се! Повярвайте ми, татко,
той взел е хубав вид. Но дух е, зная!
ПРОСПЕРО
Не дъще. Той се храни, спи, усеща
тъй, както ние с теб. Крушенец той е
от кораба и въпреки че носи
печата на скръбта — която е
молец за хубостта, — ти имаш право
да казваш, че е хубав. Своите близки
загубил е във бедствието той
и търси ги.
МИРАНДА
Аз бих могла да кажа,
че той е бог, защото нищо земно
тъй хубаво не знам!
ПРОСПЕРО
Напредва, както
сърцето ми го иска. Ариел,
след два дни си свободен!
ФЕРДИНАНД
Несъмнено,
това ще е богинята, която
