снагата му сияе, също бяла,
през трепналите от ветреца дипли
на бялата му дреха, изтъкана
от бисери ефирни; и най-сетне
косата му белей се с белотата
на светлина, разпръсната във нишки.
Очите само са като небе
от течен мрак, излян отвътре сякаш —
тъй облаци назъбени от своите
камшици-лъкове изливат буря
и въздуха блестящ обхващат с огън,
във който няма светлина. Детето
с ръка размахва трепнал лунен лъч
и сила някаква във него направлява
носа на плуващата колесница
върху въртящите се облаци, а те
докато плъзгат се върху тревата,
върху цветята и вълните, будят звуци,
прекрасни като пеещия дъжд
на сребърна роса, която пада.
ПАНТЕЯ
А от отсрещната пътека на гората
се втурва с мощна, вихрена хармония
кълбо, събрало хиляди кълба;
макар че то като кристал е твърдо,
изглежда кухо и от край до край
текат през него светлини и звуци.
Кълбата вътре се заплитат и разплитат,
лазурни, пурпурни, зелени, златни —
едно във друго, помежду им всичко
е пълно със невъобразими същества —
безбройни призраци, изскочили насън
от безпросветни дълбини, но тъй че всеки
прозрачен е. Въртят се всички те
около себе си във хиляди движения,
като че хиляди незрими вретена,
със бързина, която разрушава
самата себе си, тържествено и бавно;
примесват звуци, гласове в едно,
и там се различават ясно думи
и дива музика. Във мощен вихър
кълбото многоцветно разтопява
потока ярък във мъгла лазурна,
първично чиста като светлината;
и полъхът на горските цветя,
мелодията на тревата жива,
и изумрудените светлини
на опнатите сред листа лъчи —
около неговата съкровена,
и все пак вътрешно враждебна скорост,
изглеждат елени във една въздушна маса,
в която се удавят сетивата.
А вътре във кълбото, разпрострял
вместо възглавка алабастрови ръце,
като дете, преуморено от игра,
криле прибрал и разпилял коси,
Духът прекрасен на Земята спи.
И вижда се как устните му мърдат
между променящите се сияния
на техните невидими усмивки
като на някой, който във съня си
говори за това, което люби!…
ЙОНА
Той само иска да уподоби
съзвучието на кълбото цяло!
ПАНТЕЯ
А от челото му, подобно мечове
от модър пламък или златни копия,
накичени със мирта43 — знак за гибел
на властниците, и емблеми на съюза
велик между земята и небето,
една звезда отправя кръг лъчи
и като спици на незримо колело
въртят се те, когато и кълбото
върти се, бързи като мисълта,
забиват в бездната слънцеподобни
светкавици, пробиват ту отвесно,
ту напречно земята потъмняла
и както я пробиват, и минават,
оголват тайните на нейното сърце:
безкрайни рудници елмаз и злато,
безценни камъни и пещери,
подпрени на колони от кристал,
където се пилее плод-сребро,
невиждан бисер, кладенци със огън
бездънен, извори, които хранят
като дете великото море
и парите им кичат раменете
на царствените земни планини
със снежна хермелинова наметка.
Лъчите святкат и откриват долу
изпълнените със тъга останки
на времена забравени: парчета
