Аз се съвземах много бавно и неведнъж болестта се връщаше в тялото ми, а това тревожеше и огорчаваше моя приятел. Спомням си първия път, когато се огледах наоколо си с приятно чувство: по дърветата пред прозореца ми вместо листа имаше пъпки. Беше вълшебна пролет и тя много спомогна за моето оздравяване. Усетих как в гърдите ми се възраждат чувствата на радост и любов; мрачното ми настроение изчезна и скоро се превърнах в същия жизнерадостен човек, какъвто бях, преди да ме обземе фаталната страст.
— Скъпи Клервал! — възкликнах аз. — Колко безкрайно добър си към мен! Вместо да учиш, както си беше обещал, ти прекара цялата зима до леглото на болен човек. Ще мога ли някога да ти се отплатя? Изпитвам най-дълбоки угризения за разочарованието, което ти причиних, но знам, че ще ми простиш.
— Ще ми се отблагодариш изцяло, ако престанеш да се тревожиш и се опиташ по-скоро да се възстановиш. И щом като си в такова добро настроение, мога ли да поговоря с теб по един въпрос?
Потреперах. Въпрос? Какъв въпрос? Дали няма пред вид онова, за което се страхувах и да мисля?
— Успокой се — продължи Клервал, като забеляза, че пребледнях. — Няма да го споменавам, щом това те възбужда; ала баща ти и братовчедка ти ще се почувствуват щастливи, ако получат писмо, написано лично от теб. Те нямат представа колко сериозна беше болестта ти и се тревожат от дългото ти мълчание.
— Това ли е всичко, скъпи Клервал? Как можа да допуснеш, че първите ми мисли няма да литнат към тези скъпи, скъпи мои близки, които обичам и които така заслужават моята любов.
— Щом е тъй, приятелю, тогава сигурно ще се зарадваш на писмото, което от няколко дни те чака; струва ми се, че е от братовчедка ти.
ГЛАВА VI
И Клервал ми подаде следното писмо. То беше от милата ми Елизабет:
„
Ти си бил болен, много болен, и дори честите писма от нашия мил Анри не можеха да ме успокоят. Забранено ти е да пишеш, да държиш писалка в ръце, но една дума от теб, мили Виктор, е достатъчна да разсее страховете ни. Дълго се надявах, че следващата поща ще донесе тъй очаквания ред, и успях да убедя чичо да не предприема пътуване до Инголщат. Не му разреших да се подлага на неудобствата или дори на опасностите от едно такова продължително пътешествие, ала колко пъти съм съжалявала, че не съм в състояние самата аз да го осъществя. Страхувам се, че за теб се грижи срещу заплащане някоя стара милосърдна сестра, която не предусеща желанията ти, нито ги изпълнява грижовно и с любов, както би сторила това бедната ти братовчедка. То всичко, слава богу, е минало; Клервал пише, че вече си по-добре. Горещо се надявам, че скоро ще потвърдиш това с писмо, написано лично от теб.
Оздравявай и се върни при нас. Тук ще намериш щастливо, жизнерадостно семейно огнище и приятели, които много те обичат. Баща ти е в добро здраве и желае само едно — да те види и да се убеди, че си добре, и тогава никаква грижа няма да омрачи благодушното му лице. Колко ли ще се зарадваш, като видиш как е пораснал нашият Ернест. Вече е на шестнадесет години и е безкрайно енергичен. Иска да бъде истинска швейцарец и да постъпи като наемен войник в чуждестранна армия; ала ние не можем да се разделим с него, поне докато не се е завърнал у дома по-големият му брат. Чичо не одобрява идеята за военна кариера в чужда страна, но Ернест никога не се е отличавал с твоето прилежание. За него учението е досадно бреме, времето си прекарва на открито, катери се по планините или гребе из езерото. Страхувам се да не се превърне в безделник, ако не му разрешим да се посвети на професията, която сам си е избрал.
Откак си заминал, тук почти нищо не се е променило, ако не смятаме, че децата пораснаха. Синьото езеро и снежните планини не се изменят никога, а мирният ни дом и доволни сърца се управляват от същите неотменими закони. Дребните грижи поглъщат времето и ме развличат, а трудът ми е възнаграден стократно, като гледам около себе си щастливите мили лица. Откак си ни напуснал, в нашия дом е настъпила една-единствена промяна. Спомняш ли си как постъпи на служба в нашето семейство Жюстин Мориц? Може да си забравил, затова ще ти разкажа накратко, с няколко думи, нейната история. Майка й, госпожа Мориц, останала вдовица с четири деца, от които Жюстин била третото. Момичето било любимка на бащата, но по силата на някакво странно противоречие майка й не можела да я понася и след смъртта на господин Мориц започнала много зле да се отнася с нея. Леля забелязала това и когато Жюстин навършила дванадесет години, убедила майка й да й позволи да живее у нас. Републиканските порядки в нашата страна породиха по-прости и здрави нрави, отколкото в съседните велики монархии. Тук границата между различните съсловия и по-низшите класи не е така рязко изразена, тъй като не са нито толкова бедни, нито са презрени, имат по-изтънчени и цивилизовани маниери. Прислужник в Женева не означава същото, като прислужник във Франция или Англия. Жюстин, веднъж приета в нашето семейство, пое задълженията на камериерка; положение, което в нашата щастлива страна не включва представата за невежество или загуба на човешко достойнство.
Жюстин бе твоя любимка, спомняш ли си? Сетих се за едно твое подмятане, че когато си в лошо настроение, ти стига един неин поглед, за да го разсее, защото, както и Ариосто описва красотата на Анжелика11, лицето й е безкрайно радостно и открито. Леля силно се привърза към нея и поради това й даде много по-добро образование, отколкото възнамеряваше първоначално. Жюстин стократно се отплати за това благодеяние — тя се оказа най-благодарното създание на земята. Не става дума за някакви излияния — никога не съм чула от нея такова нещо, но в погледа й светеше безгранично обожание към покровителката й. Макар и весела по нрав и донякъде лекомислена, тя за всичко слушаше леля и я гледаше право в очите. Смяташе я за самото съвършенство и се опитваше да й подражава в приказките и обноските, така че сега често ми напомня за нея.
Когато скъпата ми леля почина, ние всички бяхме прекалено погълнати от собствената си мъка, за да забележим бедната Жюстин, която я бе гледала по време на боледуването с грижовна обич. Горкото момиче също се разболя, но оказа се, че това не е краят на нейните изпитания. Братята и сестра й умряха един след друг и майката остана сама, като се изключи пренебрегнатата й дъщеря. Съвестта я мъчела и тя започнала да мисли, че смъртта на любимите деца е наказание от всевишния за нейното пристрастие. Тя била католичка и изповедникът й, доколкото разбрах, потвърдил идеята, която вече си била втълпила. Ето защо няколко месеца след твоето заминаване за Инголщат разкаялата се майка повика дъщеря си. Горкото момиче! Как плака на раздяла. Толкова жизнена преди, сега мъката по леля я бе направила меланхолична и тъжна. А и пребиваването под майчиния покрив не възвърна веселия й нрав. Бедната жена била много неустойчива в своето разкаяние. Молела Жюстин да й прости несправедливостта, но по-често я обвинявала за смъртта на братята и сестра й. Постоянното раздразнение подкопало накрая здравето на госпожа Мориц, а от това нравът й не станал по-добър; но сега вече почива навеки. Тя умря в началото на миналата зима, при първия полъх на студа. Жюстин се завърна при нас и аз нежно я обичам. Много е умна и мила и е изключително красива — както споменах вече, държането и начинът й на говорене постоянно ми напомнят милата леля.
Трябва да ти кажа, скъпи братовчеде, и няколко думи за сладкия малък Уилям. Само ако можеше да го видиш. Много е висок за годините си, със засмени сини очи, тъмни мигли и къдрава коса. Когато се усмихва, на румените му от здраве бузи се появяват две трапчинки. Вече на два пъти се жени, но определено предпочита Луиза Бирон — едно хубаво петгодишно момиченце.
А сега, скъпи Виктор, предполагам, че ти се иска да чуеш малко клюки за добрите ни женевци. Хубавата госпожица Мансфийлд вече приема поздравления за насрочена сватба с един млад англичанин, Джон Мелбърн. А грозната й сестра се омъжи миналата есен за господин Дювилар, богатия банкер. Откак замина Клервал, любимият ти съученик, Луис Маноар го сполетяха няколко любовни неудачи. Но вече се е утешил и чух, че щял да се жени за някаква хубавичка французойка, мадам Таверние. Тя е вдовица, доста по- възрастна от Маноар, но на всички много се харесва.
Описвайки ти всичко това, аз се поразсеях, скъпи братовчеде, обаче сега, като привършвам, отново ме обзема тревога. Пиши ни, скъпи Виктор — един ред, дори една дума ще са за нас благодат. Хиляди благодарности на Анри за неговата доброта, обич и многото писма — искрено сме му признателни.
