— Да, Филип.
— Искам незабавно да се оженим. Сватбата ще стане на вилата ми.
Над рамото му тя виждаше как Арман Готие я наблюдава със загадъчна усмивка. Приятели откъснаха Филип от нея и когато Ноел се обърна, до нея стоеше Готие.
— Поздравявам ви — каза той. В гласа му звучеше подигравателна нотка. — Хванахте голямата риба.
— Така ли?
— Филип Сорел е едра плячка.
— За някои — може би — отговори Ноел с безразличие.
Готие я погледна изненадан.
— Да не искате да ми кажете, че не ви интересува?
— Нищо не искам да ви кажа.
— Желая ви щастие — понечи да си тръгне режисьорът.
— Мосю Готие…
Той спря.
— Мога ли да ви видя довечера? — тихо попита Ноел. — Искам да говорим насаме.
Арман Готие я изгледа за миг, после сви рамене.
— Както желаете.
— Ще дойда у вас. Удобно ли е?
— Да, разбира се. Адресът е…
— Знам адреса. Дванадесет часа?
— Добре.
Арман Готие живееше в елегантна стара сграда на улица „Марбьоф“. Портиерът придружи Ноел до фоайето, друг прислужник я отведе с асансьора до четвъртия етаж и посочи апартамента на Готие. Ноел позвъни. След няколко мига вратата отвори Готие, облечен в халат на цветя.
— Влезте — покани я той.
Ноел пристъпи в апартамента. Нямаше набито око за тези неща, но почувства, че е обзаведен с чудесен вкус и с ценни предмети на изкуството.
— Съжалявам, че не съм облечен — извини се Готие, — но разговарях по телефона.
Ноел прикова очи в неговите.
— Не е нужно да сте облечен.
Отправи се към канапето и седна. Готие се усмихна.
— И аз имах това чувство, госпожице Паж. Но все пак съм любопитен — защо избрахте мен? Сгодена сте за прочут и богат човек. Убеден съм, че ако си търсите допълнителни забавления, можете да намерите по-привлекателни мъже, положително по-богати и по-млади. Какво искате от мен?
— Искам да ме научите да играя — каза Ноел.
Арман Готие я погледна и въздъхна.
— Разочаровате ме. Очаквах нещо по-оригинално.
— Професията ви е да работите с актьори.
— С актьори — не с аматьори. Играли ли сте някога?
— Не, но вие ще ме научите. — Тя свали шапката и ръкавиците си. — Къде е спалнята?
Готие се поколеба. Животът му беше изпълнен с красиви жени, които се домогваха или да влязат в театъра, или да получат по-голяма роля, или искаха главната роля в нова пиеса, или по-голяма гримьорна. Всички бяха напаст божия. Знаеше, че ще бъде глупак, ако се забърка с още една. Но не беше нужно да се обвързва. Едно красиво момиче му се предлагаше само. Беше много просто да легне с нея, а после да я отпрати.
— Ето там — посочи той една врата.
Гледаше Ноел, която тръгна към спалнята, и се питаше какво ли би казал Филип Сорел, ако знаеше къде ще прекара нощта бъдещата му невеста. Жени! Всичките са курви. Готие си наля коняк и проведе няколко телефонни разговора. Когато най-после влезе в спалнята, Ноел го чакаше гола в леглото. Готие трябваше да признае, че тя е изящно творение на природата. Лицето й беше смайващо, а тялото й — безупречно. Кожата й беше медена с изключение на пухкавия златист триъгълник между краката й. От опит Готие знаеше, че красивите момичета неизменно са самовлюбени и дотолкова погълнати от собствената си егоцентричност, че никакви ги няма в кревата. Смятаха, че като са удостоили с присъствието си леглото на мъжа, това е целият им принос в половото общуване. В крайна сметка се оказваше, че мъжът се люби с неподвижна буца глина, за което се очакваше и да бъде благодарен. Е, добре, може пък да научи тази на нещо.
Ноел го гледаше как се съблича, хвърляйки безразборно дрехите си на пода, и се приближава към леглото.
— Няма да ти казвам, че си красива — рече той. — Чувала си го твърде често.
— Красотата е непотребна, ако не се използва, за да достави удоволствие — сви рамене Ноел.
Готие й хвърли бърз изненадан поглед, после се усмихна.
— Съгласен съм. Хайде да използваме твоята.
Седна до нея. Като повечето французи и Арман Готие се гордееше, че е добър любовник. Смееше се на историите за германците и американците, чието понятие за любене се състоеше в това да скочат върху някое момиче, веднага да се облекчат, после да си вземат шапката и да си тръгнат. Американците дори имаха такъв израз — „Ах, ох, много благодаря!“ Когато Арман Готие изпитваше чувства към някоя жена, той използваше редица похвати, за да увеличи удоволствието от любенето. Винаги подготвяше прекрасна вечеря, подходящи вина.
Артистично подреждаше обстановката, така че да им бъде приятно, стаята деликатно ухаеше, свиреше тиха музика. Възбуждаше жените с нежно, любовно отношение, а по-късно с грубия език на улицата. Готие беше ловък и в прелюдията към секса.
В дадения случай реши да си спести всичко това. За една нощ нямаше нужда от парфюм, музика, от празни нежности. Тя беше тук просто за да се чука. Наистина беше голяма глупачка, ако смяташе, че срещу това, което всяка жена има между краката си, ще получи част от великия и уникален гений на Арман Готие.
Той понечи да легне върху нея, но Ноел го спря.
— Почакай — прошепна тя.
Гледаше я озадачен как взима две тубички от нощното шкафче, изстисква съдържанието на едната в дланта си и започна да го втрива в члена му.
— Това пък какво е? — попита я той.
Тя се усмихна.
— Ще видиш.
Целуна го по устните, езикът й се плъзгаше в устата му с бързи движения като на птичка. Отдръпна се, езикът й се движеше към корема му, косата й струеше по тялото му като меки копринени пръсти. Почувства, че започва да се възбужда. Езикът й минаваше надолу по краката му, по стъпалата. Ноел нежно засмука пръстите му. Вече беше готов и тя седна върху него. Докато проникваше в нея, той почувства как топлината на тялото й започва да въздейства върху крема, с който го беше намазала, и усещането беше непоносимо възбуждащо. Докато се движеше нагоре-надолу, с лявата си ръка тя го галеше по тестисите и те започнаха да се затоплят. В крема имаше ментол и усещането за студ, съчетано с топлината на плътта й, която го обгръщаше, и със загряването на тестисите, го подлуди напълно.
Любиха се цяла нощ и всеки път Ноел го правеше различно. Това беше най-невероятното еротично преживяване в живота му. Сутринта Арман Готие каза:
— Ако събера достатъчно сила, за да стана, ще се облека и ще те заведа на закуска.
— Лежи си — отвърна Ноел. Отиде до гардероба, избра един от халатите му и го облече. — Почивай. Ще се върна.
След тридесет и пет минути се върна със закуска на табла. Имаше прясно изстискан портокалов сок, вкусен омлет с наденички и лук, затоплени, намазани с масло кифлички, конфитюр и кана с кафе. Всичко беше изключително вкусно.
