Тая кучка можеше да изпие поне една чаша с него на раздяла!
— Да — каза Барбе. — Всъщност имам няколко новини. — Пресегна се през бюрото и се престори, че изучава досието, което вече знаеше наизуст. — Първо — осведоми я той, — вашият приятел е бил повишен в капитан и е бил прехвърлен в Сто тридесет и първа ескадрила, където са му поверили командването. Базата е в Колтисол, Дъкстфорд, в Кембриджшир. Летели са на — Барбе говореше преднамерено бавно, знаеше, че техническата страна не я интересува — изтребители „Хърикан“ и „Спитфайър II“ после са преминали на „Марк V“. След това…
— Няма значение — нетърпеливо го прекъсна Ноел. — Къде е той сега?
Барбе очакваше този въпрос.
— В Съединените щати.
Видя реакцията й, преди тя да се овладее, и това му достави диво задоволство.
— Във Вашингтон — продължи той.
— В отпуска ли е?
Барбе поклати глава.
— Не. Освободен е от Британските кралски военновъздушни сили. Капитан е във Военновъздушните сили на Съединените щати.
Дебнеше я как ще възприеме информацията, но Ноел не даваше израз на чувствата си. Ала Барбе все още не беше свършил. Вдигна с дебелите си пожълтели пръсти изрезка от вестник и я подаде на Ноел.
— Мисля, че това ще ви заинтересува.
Видя как Ноел настръхва, сякаш вече знаеше какво ще прочете. Изрезката беше от „Ню Йорк Дейли Нюс“. Заглавието гласеше: „Ас от войната се жени“, над него имаше снимка на Лари Дъглас и невестата му. Ноел дълго я гледа, после протегна ръка за останалите документи в папката. Кристиан Барбе сви рамене, пъхна всички документи в един плик и й го подаде. Понечи да отвори уста за прощалното си слово, когато Ноел каза:
— Ако нямате съдружник във Вашингтон, намерете. Искам да ми докладвате всяка седмица.
Тя си тръгна, а Кристиан Барбе остана да зяпа след нея съвсем объркан.
Когато се прибра вкъщи, Ноел отиде в спалнята, заключи вратата и извади изрезките от плика. Подреди ги на леглото пред себе си и започна да ги разглежда. На снимката Лари беше същият, какъвто го помнеше. Образът му в съзнанието й даже беше по-ясен, отколкото във вестника, защото Лари беше по-жив в нейните представи, отколкото в действителност.
Не минаваше ден, без Ноел да преживее миналото с Лари. Сякаш много отдавна бяха играли заедно в една пиеса и тя можеше по желание да преживява отново отделни сцени — днес една, утре друга, така че спомените бяха винаги живи и свежи.
Насочи вниманието си към невестата на Лари. Видя хубаво, младо интелигентно лице с усмивка на устните. Лицето на врага. Лице, което трябва да бъде унищожено, така, както ще бъде унищожен и Лари.
Ноел седя заключена със снимката цял следобед.
След часове Арман Готие почука на вратата, но тя му каза да се маха. Той чакаше в дневната, загрижен какво ли ще бъде настроението й, но когато най-после се появи, Ноел изглеждаше необичайно жива и весела, сякаш беше получила някаква добра новина. Не обясни нищо, а той я познаваше достатъчно добре, за да подпитва.
Вечерта след театъра се люби с него с необуздана страст, която му напомни първите им дни. По-късно Готие лежеше и се опитваше да разбере красивото момиче, почиващо си до него, но не намираше обяснение.
През нощта Ноел Паж сънува полковник Мюлер. Плешивият албинос я изтезаваше с нагорещено желязо, жигосваше пречупени кръстове в плътта й. Непрекъснато и задаваше въпроси, но гласът му беше толкова тих, че Ноел не го чуваше, той продължаваше да притиска в тялото й нажеженото желязо — изведнъж на масата лежеше Лари, който крещеше от болка. Ноел се събуди, обляна в студена пот, със силно сърцебиене и запали нощната лампа. Опита се да се успокои, запали с треперещи пръсти цигара. Замисли се за Израел Кац. Кракът му беше ампутиран с брадва и въпреки че тя не го беше виждала след онзи следобед в пекарната, от портиера научи, че е жив, но много слаб. Ставаше все по-трудно да бъде укриван, а самият той беше безпомощен. Издирваха го все по-усилено. Час по-скоро трябваше да бъде изведен от Париж. Наистина Ноел не беше направила нищо, заради което Гестапо да я арестува — поне засега. Дали този сън не бе поличба, предупреждение да не помага на Израел Кац? Тя лежеше в леглото и си спомняше как той й беше помогнал при аборта. Беше й помогнал да убие детето на Лари. Беше й дал пари, беше й помогнал да си намери работа. Мнозина мъже бяха направили за нея много повече, но Ноел не се чувстваше задължена към тях. Всеки един, включително и баща й, беше искал нещо от нея и тя беше заплатила за всичко, което някога бе получавала. Израел Кац никога не поиска нищо от нея. Трябваше да му помогне.
Не подценяваше въпроса. Полковник Мюлер вече я подозираше. Припомни си съня и потръпна. Трябваше да се погрижи Мюлер да няма никакви доказателства срещу нея. Израел Кац трябваше да бъде изведен от Париж, но как? Ноел беше сигурна, че всички изходи са под строго наблюдение. Сигурно наблюдават и пътищата, и реката. Нацистите бяха свине, но си гледаха работата. Това беше предизвикателство, криещо смъртна опасност, ала Ноел беше решена да опита. Лошото беше, че нямаше към кого да се обърне за помощ. Нацистите бяха превърнали Арман Готие в треперещо листо. Не, трябваше да се справи сама. Мислеше за полковник Мюлер и генерал Шайдер и се питаше, ако се стигне до сблъсък, кой от двамата ще се окаже победител.
На следващата вечер двамата с Арман Готие бяха канени на вечеря. Домакиня беше Лесли Рока — богата меценатка. Присъстваха какви ли не хора — банкери, художници, политически лидери и куп хубави жени, поканени според Ноел заради германците. Готие забеляза, че е загрижена, но когато я попита, тя го успокои, че няма нищо.
Петнадесет минути преди да започне вечерята, един мъж влезе тромаво и щом го видя, Ноел разбра, че проблемът й ще бъде решен. Тя се приближи до домакинята и помоли:
— Скъпа, бъди така добра и ме сложи до Албер Елер.
Албер Елер беше френски драматург. Беше едър, тромав като мечка мъж, прехвърлил шестдесет години, с рошава бяла коса и смъкнати рамена. Беше необичайно висок за французин, но и без това изпъкваше сред околните със забележително грозното си лице и пронизващите зелени очи, на които не убягваше нищо. Беше изобретателен и притежаваше ярко въображение, беше написал над двадесет пиеси и сценарии, ползващи се с голям успех. Убеждаваше Ноел да играе в новата му пиеса и й беше изпратил екземпляр от ръкописа.
Ноел седна до него на масата и каза:
— Току-що прочетох новата ти пиеса, Албер. Възхитена съм.
Лицето му светна.
— Ще играеш ли в нея?
Тя сложи ръка върху неговата.
— Бих искала, скъпи, но Арман ме включи в друга пиеса.
Той се намръщи, после примирено въздъхна.
— Проклятие! Е, все някой ден ще работим заедно.
— Много бих се радвала — рече Ноел. — Харесвам как пишеш. Очарова ме начинът, по който писателите създават фабулата. Не знам как го правите.
Той сви рамене.
— Така, както ти играеш. Това е занаятът ни, така си изкарваме хляба.
— Не — възрази тя. — За мен е чудо да използваш въображението си по такъв начин. — Ноел смутено се засмя. — Знам, защото се опитвам да пиша.
— Виж ти! — учтиво рече той.
— Да, но нещо не върви. — Тя пое дълбоко дъх и огледа масата. Останалите гости бяха потънали в разговорите си. Ноел се наклони към Албер Елер и понижи глас. — Стигнах до ситуация, когато героинята ми трябва да измъкне любимия си от Париж. Той е издирван от нацистите.
