замесена. Колко глупаво се беше забъркала в това. Ала знаеше, че вече е късно да се измъкне. Механизмът беше приведен в действие и след няколко часа Израел Кан, щеше да бъде или свободен… или мъртъв. А тя? Полковник Мюлер рече:
— Казахте, че за последен път сте видели Кац в кафенето преди няколко седмици.
Ноел поклати глава.
— Не съм казала такова нещо, полковник.
Той я погледна твърдо в очите, после нагло премести поглед към голите й гърди, надолу към корема и прозрачните й пликчета. Сетне отново я погледна в очите и въздъхна.
— Обичам красивите неща. Ще бъде жалко да се унищожи красота като вашата. И всичко това за един мъж, който не означава нищо за вас. Как смята да се измъкне вашият приятел, фройлайн?
В гласа му имаше спокойствие, от което я побиха тръпки. Тя стана Анет — невинната, безпомощна героиня от пиесата.
— Наистина не разбирам за какво говорите, полковник. Бих искала да ви помогна, но не зная как.
Полковник Мюлер дълго гледа Ноел, после надменно се изправи.
— Ще ви науча как, фройлайн — обеща благо той. — И това ще ми достави удоволствие.
На вратата се обърна и изстреля за раздяла:
— Между другото, посъветвах генерал Шайдер да не заминава с вас в края на седмицата.
Ноел почувства, че сърцето й се свива. Беше твърде късно да се свърже с Израел Кац.
— Полковниците винаги ли се месят в личния живот на генералите?
— В дадения случай — не — отвърна полковник Мюлер със съжаление. — Генерал Шайдер смята да се яви на срещата.
Обърна се и излезе.
Ноел се взираше след него с разтуптяно сърце. Погледна златния часовник върху тоалетката и бързо започна да се облича.
В единадесет и четиридесет и пет портиерът й съобщи, че генерал Шайдер се качва към апартамента й. Гласът му трепереше.
— Шофьорът му в колата ли е? — попита Ноел.
— Не, мадмоазел — внимателно отговори портиерът, — качва се заедно с генерала.
— Благодаря.
Ноел остави слушалката и бързо отиде в спалнята да провери още веднъж багажа си. Не биваше да стават грешки. Чу звънеца и отиде да отвори.
В коридора стоеше генерал Шайдер и зад него — млад капитан. Генерал Шайдер беше цивилен и изглеждаше много изискан с безупречния тъмносив костюм, светлосинята риза и черната вратовръзка.
— Добър вечер — тържествено каза той, влезе и кимна на шофьора.
— Чантите ми са в спалнята. — Ноел посочи вратата.
— Благодаря, фройлайн.
Капитанът влезе в спалнята. Генерал Шайдер се приближи до Ноел и я хвана за ръцете.
— Знаете ли какво си мислех през целия ден? — попита той. — Че може би няма да сте тук, че може да промените решението си. Всеки път, щом позвънеше телефонът, изпитвах страх.
— Държа на обещанията си — отвърна Ноел.
Наблюдаваше капитана, който излезе от спалнята с тоалетното й куфарче и една чанта.
— Има ли още нещо? — попита той.
— Не — отвърна Ноел, — това е всичко.
Капитанът излезе с багажа.
— Готова ли сте? — попита генерал Шайдер.
— Хайде да пийнем преди пътя — бързо предложи Ноел и се отправи към барчето, където в кофичка с лед имаше бутилка шампанско.
— Позволете. — Той се приближи и отвори шампанското. — За какво да пием?
— За Етрата!
Шайдер я гледа изпитателно един миг, после каза:
— За Етрата!
Чукнаха се и отпиха. Докато оставяше чашата, Ноел крадешком погледна часовника си. Генерал Шайдер й говореше, но тя почти не го чуваше. Представяше си какво става долу. Трябваше да бъде много внимателна. Ако избързаше или се забавеше, би могло да бъде фатално. За всички.
— За какво мислите? — попита генерал Шайдер.
Ноел бързо се обърна.
— За нищо.
— Не ме слушахте.
— Извинете. Мислех за нас. — Обърна се към него с усмивка.
— Озадачавате ме.
— Нима всяка жена не е загадка.
— Не чак такава като вас. Не ми се струвахте капризна, пък ето на — отначало не искахте да ме видите, а сега изведнъж ще прекараме заедно един уикенд в провинцията.
— Съжалявате ли, Ханс?
— Не, разбира се. Но все пак се питам — защо в провинцията?
— Казах ви.
— А, да — продума генерал Шайдер, — по-романтично е. Още нещо, което ме озадачава. Мисля, че сте реалистка, а не романтичка.
— Какво искате да кажете? — попита Ноел.
— Нищо — небрежно отговори генералът. — Просто мисля на глас. Обичам да решавам загадки, Ноел. С времето ще разбера тайната ви.
Тя сви рамене.
— Веднъж решена, загадката вече не е интересна.
— Ще видим. — Той остави чашата. — Да тръгваме ли?
Ноел взе празните чаши.
— Само да ги сложа в мивката.
Докато отиваше към кухнята, генерал Шайдер я наблюдаваше. Ноел беше една от най-красивите и привлекателни жени, които беше виждал, и той щеше да я има. Това не означаваше обаче, че е глупав или сляп. Тя искаше нещо от него. Шайдер смяташе да разбере какво. Полковник Мюлер го предупреди, че по всяка вероятност Ноел помага на опасен враг на райха, а полковник Мюлер много рядко грешеше. Ако беше прав, може би тя разчиташе на закрилата на генерал Шайдер. Ако беше така, изобщо не познаваше германския военен дух, а още по-малко него. Той щеше да я предаде на Гестапо, без да му мигне окото, но преди това щеше да получи своето. Очакваше с нетърпение уикенда.
Ноел излезе от кухнята. На лицето й беше изписано безпокойство.
— Колко чанти отнесе шофьорът? — попита тя.
— Две — отвърна Шайдер. — Една чанта и едно тоалетно куфарче.
Тя направи гримаса.
— О, Боже, съжалявам, Ханс, но е забравил втората чанта. Нямаше нищо против, нали?
Генералът я гледаше, когато тя отиде до телефона, вдигна слушалката и каза:
— Моля, помолете шофьора пак да се качи. Имам още багаж. — Ноел остави слушалката. — Нищо, че заминаваме само за уикенда, искам да ви доставя удоволствие — усмихна се тя.
— Ако искате да ми доставите удоволствие, не са ви нужни много дрехи — рече генерал Шайдер. Погледна снимката на Арман Готие върху пианото. — Знае ли хер Готие, че заминавате с мен?
— Да — излъга Ноел.
Арман беше в Ница на среща с продуцента на един филм и тя не виждаше основание да го тревожи със своите планове.
На вратата се позвъни, Ноел отиде и я отвори. Беше капитанът.
— Разбрах, че имало още една чанта?
