— Почакай малко — помоли Катерин.
Отиде при портиера и поиска да говори с Джери Бърнс. След няколко мига дотича дребен слаб мъж с любопитни сиви очи.
— Аз съм Джери Бърнс — каза той. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Ние със съпруга ми сме тук с приятели — общо десет души.
Той започна да клати глава.
— Само ако имате резервация…
— Аз съм съдружница на Уилям Фрейзър — добави Катерин.
Джери Бърнс я погледна с укор.
— Защо не ми казахте? Можете ли да почакате петнадесет минути?
— Благодаря ви — рече Катерин.
Тя се върна при групата.
— Изненада! Има маса за нас.
— Как успя? — попита Лари.
— Лесно — отвърна Катерин. — Споменах името на Бил Фрейзър. — Тя видя израза, който се появи в очите му. — Идва често тук — бързо продължи Катерин. — Беше ми казал, ако дойда и няма свободни места, да спомена името му.
Лари се обърна към останалите.
— По дяволите, да се махаме! Няма какво да търсим тук!
Всички се отправиха към вратата. Лари се обърна към Катерин.
— Идваш ли?
— Разбира се — колебливо каза тя. — Просто исках да ги предупредя, че няма да…
— Майната им! — каза високо Лари. — Идваш ли, или не?
Хората започнаха да се обръщат. Катерин почувства, че се изчервява.
— Да — промълви тя, обърна се и последва Лари към изхода.
Отидоха в един италиански ресторант на Шесто авеню, където кухнята не беше добра. Катерин се държеше така, сякаш нищо не беше станало, но отвътре кипеше. Беше вбесена от детинското поведение на Лари и от това, че я беше унижил пред всички.
Когато се прибраха, без да промълви и дума, влезе в спалнята, съблече се, загаси лампата и си легна. Чуваше, че Лари е в хола и си налива нещо за пиене.
След десет минути той влезе в спалнята, запали лампата, приближи се до леглото и попита:
— Да не си решила да ставаш мъченица?
Тя седна разгневена.
— Не ме принуждавай да се отбранявам. Поведението ти тази вечер беше непростимо. Какво те прихвана?
— Прихвана ме твоят приятел.
Катерин го зяпна.
— Какво?
— Говоря за Мистър Съвършенство — Бил Фрейзър.
Жена му го погледна неразбиращо.
— Бил винаги само ни е помагал.
— Разбира се — каза Лари. — Ти си му задължена за кариерата си, аз — заради службата. Вече дори не можем да седнем в ресторант без позволението на Фрейзър. Е, писна ми да ми го навираш в очите всеки ден!
Катерин беше смаяна не толкова от думите, колкото от тона му. Изразяваше такава неудовлетвореност и безсилие, че за пръв път тя осъзна колко много се измъчва Лари. И как не! Беше се върнал от война след четири години и намираше жена си в съдружие с бившия й любовник. И като капак не беше успял да си намери работа без помощта на Фрейзър.
Докато го гледаше, Катерин разбра, че това е повратен момент в техния брак. Ако останеше с него, той трябваше да бъде на първо място — преди работата й, преди всичко. За пръв път почувства, че наистина влиза в положението на Лари.
Сякаш прочел мислите й, той рече разкаяно:
— Извинявай, че се държах така гадно тази вечер. Но да не можем да намерим маса, докато не споменеш вълшебното име на Фрейзър — е, дойде ми твърде много!
— Извинявай, Лари — каза Катерин. — Вече никога няма да се отнасям така към теб.
Прегърнаха се и Лари промълви:
— Моля те, Кати, никога не ме напускай.
Катерин се сети колко близко е била до тази стъпка, прегърна го по-силно и отвърна:
— Никога няма да те оставя, любими.
Първото назначение на Лари като щурман беше по маршрут сто четиридесет и седем от Вашингтон до Париж. След всеки полет оставаше четиридесет и осем часа в Париж, после се връщаше вкъщи за три дни и отново заминаваше.
Една сутрин се обади на Катерин в службата много въодушевен.
— Хей, открих страхотен ресторант. Ще можеш ли да се освободиш за обяд?
Катерин погледна купчината планове, които трябваше да бъдат довършени и одобрени до обяд.
— Разбира се — отвърна припряно тя.
— Ще те взема след петнадесет минути.
— Нима ще ме оставиш сама! — простена Лусия, нейната помощничка. — Стайвесънт ще се поболее, ако не му предадем още днес рекламата.
— Ще почака — отсече Катерин. — Ще обядвам със съпруга си.
Лусия сви рамене.
— Не те виня. Ако някога ти омръзне, нали ще ми кажеш?
Катерин се засмя.
— Ще бъдеш прекалено стара.
Лари чакаше Катерин пред службата й. Тя се качи в колата.
— Обърках ли ти деня? — закачливо я попита той.
— Не, разбира се.
Лари се засмя.
— Всички тези чиновници ще получат удар.
Насочи колата към летището.
— Далече ли е ресторантът? — попита Катерин.
Имаше пет срещи следобед, първата беше в два часа.
— Не е далече… Заета ли си следобед?
— Не — излъга тя. — Нямам особени ангажименти.
— Добре.
Когато стигнаха отклонението за летището, Лари зави към входа.
— Ресторантът на летището ли се намира?
— В другия край — отвърна съпругът й.
Паркирайки колата, хвана Катерин за ръка и я преведе през входа на „Пан Ам“. Привлекателното момиче зад гишето го поздрави по име.
— Това е жена ми — гордо каза Лари. — А това е Ейми Уинстън.
Те се поздравиха.
— Хайде!
Лари хвана Катерин за ръка и се отправиха към изхода за заминаващи.
— Лари — поде Катерин, — къде отиваме?…
— Ей, ти си най-бъбривото момиче, което съм канил на обяд.
Стигнаха до изход номер тридесет и седем. На гишето двама мъже обработваха билетите на заминаващите пътници. На информационното табло пишеше: „Полет № 147 за Париж. Излитане 13:30
