може би щях да поема риска и да го оставя на работа. Знаеш ли какво ме безпокои?
— Какво?
— Преди няколко дни срещнах един стар приятел, който е летял с Дъглас в Кралските военновъздушни сили. Разказа ми невероятно история. Когато бил в Ескадрилата на орлите, Дъглас се увлякъл по една малка англичанка, сгодена за момче на име Кларк от същата ескадрила. Дъглас правел всичко възможно, за да я свали, но тя не се поддавала. Седмица, преди Кларк да се ожени за нея, ескадрилата трябвало да охранява няколко бомбардировача „Б–17“ при нападение над Дипе. Дъглас летял най-отпред. Летящите крепости пуснали бомбите и всички се отправили обратно. Над Ламанша били нападнати от „Месершмити“ и Кларк бил свален. — Той спря, замислен за нещо. Истман чакаше да продължи и най-после Сакоуиц вдигна поглед към него. — Според моя приятел, когато Кларк е бил свален, около него нямало никакви „Месершмити“.
Истман го зяпна изумен.
— Господи! Да не искаш да кажеш, че Лари Дъглас…
— Нищо не искам да кажа. Просто ти разправям една интересна история, която чух. — Отново допря носната кърпичка до устата си. Кървенето беше спряло. — Трудно е да се разбере какво точно става при въздушен бой. Може би Кларк е свършил горивото. Едно е сигурно — не е имал късмет.
— Какво е станало с приятелката му?
— Дъглас живял с нея, докато се върнал в САЩ, после я зарязал. — Сакоуиц замислено погледна Истман. — Мога да ти кажа със сигурност едно — мъчно ми е за жената на Дъглас.
Катерин имаше съвещание в заседателната зала, когато вратата се отвори и влезе Лари. Окото му беше посиняло и затворено, бузата му беше одрана. Тя се втурна към него.
— Лари, какво се е случило?
— Напуснах работа — промърмори той.
Катерин го отведе в кабинета си — далече от любопитните погледи, и сложи студени кърпи на окото и бузата му.
— Разкажи ми какво стана. — Тя се опитваше да сдържи гнева си за това, което му бяха причинили.
— Доста време ме тормозеха, Кати. Завиждат ми, защото съм участвал във войната, а те не са. Както и да е — днес беше върхът. Сакоуиц ме извика и ми каза, че ме бил взел на работа главно защото си била гадже на Бил Фрейзър.
Катерин го гледаше онемяла.
— Ударих го — рече Лари. — Не можах да се въздържа.
— О, скъпи! — каза Катерин. — Толкова съжалявам.
— Сакоуиц съжалява много повече — отвърна Лари. — Добре го цапардосах. С работа или без работа, но не мога да позволя да говорят за теб по този начин.
Тя го прегърна, опитвайки се да го успокои.
— Не се тревожи. Можеш да започнеш работа във всяка друга авиокомпания.
Оказа се лош пророк. Лари си подаде документите във всички авиокомпании, в няколко разговаряха с него, но не се получи нищо. Катерин обядва с Бил Фрейзър и му разказа за случилото се. Той не коментира нищо, но през целия обяд беше много замислен. На няколко пъти й се стори, че Бил иска да й каже нещо, но всеки път се въздържаше. Накрая рече:
— Познавам много хора, Кати. Искаш ли да опитам да направя нещо за Лари другаде?
— Благодаря — признателно отвърна Катерин, — ще се справим сами.
Фрейзър я изгледа, после кимна.
— Кажи ми, ако промениш решението си.
— Добре — благодарна рече Катерин. — Май винаги тичам при теб със своите проблеми.
„ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ «АКМЕ»
1402 «Д» Стрийт Вашингтон
№2–179–210, 1 април 1946 г.
Уважаеми мосю Барбе,
Благодарим ви за писмото от 15 март т.г. и за приложения чек.
След последния ми доклад въпросното лице постъпи на работа като пилот във «Флаинг Уийлс» — малка компания за товарни превози със седалище Лонг Айланд. Проверката в «Дън и Брадстрийт» показа, че в нея е инвестиран капитала от около седемстотин и петдесет хиляди долара. Разполагат с един приспособен «Б– 25» и един приспособен «ДС–3». Банковите им кредити възлизат на над четиристотин хиляди долара. Вицепрезидентът на «Банк дьо Пари» в Ню Йорк, с която главно работят, ме увери, че компанията има отличен потенциал за развитие и добро бъдеще. Въз основа на прихода им от осемдесет хиляди долара на година с очаквано увеличение от 30 на сто годишно през следващите пет години банката е готова да им отпусне кредит — за закупуването на още самолети.
Ако са ви необходими други подробности за финансовото състояние на компанията, моля да ни съобщите.
Въпросното лице започна работа на 19 март 1946 година. Завеждащият личен състав (който е съсобственик) смята, че имат късмет да работят с такъв пилот. Следват допълнителни подробности.
„БАНК ДЬО ПАРИ НЮ ЙОРК
Филип Шардон
Председател на Дирекционния съвет
Скъпа Ноел,
Наистина си голяма палавница! Не знам какво ти е направил този човек, но каквото и да е, той си плати. Бил е изгонен от «Фланинг Уийлс» и ми казаха, че е преживял голяма криза.
Смятам да отскоча до Атина и се надявам да те видя.
Предай много здраве на Коста и нека тази малка услуга си остане наша тайна.
„ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ «АКМЕ»
1402 «Д» Стрийт Вашингтон
№ 2–19–210, 22 май 1946 г.
Уважаеми мосю Барбе,
