— Кой? — После лицето му просветна. — За Бога! — Приближи се и взе слушалката от Катерин. — Йън? — засмя те той. — Господи, минаха почти седем години. Как ме откри, по дяволите?
Катерин наблюдаваше как Лари кима и се усмихва. Някъде след пет минути рече:
— Вижда ми се интересно, мой човек. Разбира се, че мога. Къде? — Изчака отговора. — Добре. След половин час. Довиждане.
Замислен, остави слушалката.
— Твой приятел ли беше? — попита Катерин.
Лари се обърна към нея.
— Всъщност не съвсем. Затова ми е странно. Бяхме заедно в Кралските военновъздушни сили. Никога не сме били особено близки. Но имал някакво предложение за мен.
— Какво предложение? — поинтересува се Катерин.
Лари сви рамене.
— Ще ти кажа, когато се прибера.
Наближаваше три часът сутринта, когато Лари се върна. Катерин седеше в леглото и четеше. Лари се появи на вратата на спалнята.
— Здравей.
Беше променен. Излъчваше въодушевление, каквото Катерин отдавна не беше забелязвала. Приближи се до леглото.
— Как мина срещата?
— Страхотно — внимателно рече Лари. — Направо не е за вярване. Май ще получа работа.
— За Йън Уайтстоун ли ще работиш?
— Не. Йън е пилот като мен. Казах ти, че сме летели заедно.
— Да.
— Е, след войната негов приятел грък му е намерил работа като личен пилот на Демирис.
— Корабният магнат ли?
— Кораби, петрол, злато — Демирис притежава половината свят. Уайтстоун е имал прекрасно положение при него.
— А какво е станало?
Лари я погледна и се усмихна.
— Напуска. Заминава за Австралия. Някой му е помогнал да започне свой бизнес там.
— Все пак не разбирам какво общо имаш ти с всичко това? — попита Катерин.
— Уайтстоун е говорил с Демирис да го заместя. Току-що е напуснал и Демирис още не е имал възможност да му потърси заместник. Уайтстоун смята, че работата е в кърпа вързана. — Той се поколеба. — Нямаш представа какво означава това, Кати.
Катерин си припомни предишните опити, предишните работни места, спомни си баща си и неосъществимите му мечти и се помъчи да говори безразлично — не й се искаше нито да насърчава напразни надежди у Лари, нито пък да убива ентусиазма му.
— Каза, че не сте били особено близки с Уайтстоун.
Лари се поколеба.
— Да.
На челото му се появи малка бръчка. Истината беше, че двамата с Йън Уайтстоун изобщо не мелеха. Телефонното обаждане беше много изненадващо. На срещата Уайтстоун сякаш се чувстваше неудобно. Когато обясни за какво става дума и Лари каза: „Странно, че си се сетил за мен“, настъпи неловка пауза, после Уайтстоун рече: „Демирис иска много обигран пилот, а ти си такъв.“ Сякаш му натрапваше работата, а Лари му правеше услуга. Щом Лари каза, че предложението го интересува, англичанинът сякаш изпита голямо облекчение и побърза да си тръгне. Общо взето, срещата беше много странна.
— Не е за изпускане — рече Лари на Кати. — Демирис е плащал на Уайтстоун петнадесет хиляди драхми месечно. Това са петстотин долара и там той си е живял като цар.
— Но това не означава ли, че ще живееш в Гърция?
— Че двамата ще живеем в Гърция — поправи я Лари. — При толкова пари можем да спестим достатъчно, за да сме независими след една година. Длъжен съм да опитам.
Катерин се двоумеше, внимателно подбираше думите си.
— Лари, толкова далеч е, изобщо не познаваш Константин Демирис. Сигурно и тук можеш да намериш…
— Не! — отсече ядно той. — Тук никой не дава пет пари дали си добър пилот. Интересува ги само колко дълго си плащал проклетите профсъюзни вноски. Там ще бъда независим. Точно за такова нещо съм си мечтал, Кати. Демирис има флотилия от самолети, каквито не си сънувала, а аз отново ще летя, скъпа. Единственият, на когото трябва да се харесам, е Демирис, а според Уайтстоун ще му допадна.
Тя отново си припомни работата му в „Пан Ам“, надеждите му, неуспехите с по-малките авиокомпании и рече: „Господи, в какво се забърквам?“ Това означаваше да изостави всичко, което бе постигнала, да отиде да живее на непознати места с непознати хора, със съпруг, който й беше почти непознат.
Лари я наблюдаваше.
— Чуваш ли ме?
Катерин погледна лицето му, на което се бе изписало нетърпение. Това беше нейният съпруг и ако искаше да запази брака си, трябваше да живее там, където живееше той. А ако излезеше нещо от това, щеше да е чудесно. Той отново щеше да бъде старият Лари. Очарователният, забавен, прекрасен мъж, за когото се беше омъжила. Трябваше да опита.
— Разбира се — отвърна Катерин. — Защо не заминеш и не се срещнеш с Демирис? Ако нещата се уредят, ще дойда при теб.
Той й хвърли очарователна момчешка усмивка.
— Знаех, че мога да разчитам на теб, мила. — Прегърна я и силно я притисна. — Свали тази нощница, защото ще я надупча.
Но докато я сваляше, Катерин си мислеше как ще го съобщи на Бил Фрейзър.
Рано на другата сутрин Лари хвана самолета, за да се срещне с Константин Демирис.
Следващите няколко дни Катерин не получи вест от съпруга си. През седмицата се усети, че се надява въпросът да не се е уредил и Лари да се върне. Дори и да започнеше работа при Демирис, никой не знаеше докога ще трае това. Той сто на сто щеше да си намери работа и в Съединените щати.
Шест дни след заминаването си Лари й се обади.
— Катерин?
— Здравей, любими.
— Стягай багажа. Говориш с новия личен пилот на Константин Демирис.
След десет дни Катерин беше на път за Гърция.
КНИГА ВТОРА
14.
НОЕЛ И КАТЕРИН
Хората дават облика на някои градове, други градове пък дават облика на хората. Атина е като наковалня, устояла на чука на столетията. Била е превземана и плячкосвана от сарацини и османлии, но винаги търпеливо е оцелявала. Разположена е в южния край на полуостров Атика, който на югозапад плавно се спуска към Фалиронския залив, а на изток се издига величествената планина Имитос. Под бляскавото лустро на града все още е потулено селище, изпълнено с духовете на древността и пропито от богати традиции и непреходно величие. Гражданите му живеят колкото в миналото, толкова и в настоящето. Атина е град на постоянните изненади, пълна е с открития и в крайна сметка човек не може да я опознае.
