хареса.
Ноел изпи чашка гъсто гръцко кафе и изяде половин прясна кифла. Нямаше апетит. Умът й трескаво я връщаше към срещата, която й предстоеше след няколко часа. Беше се гримирала много старателно, грижливо бе избрала роклята и знаеше, че е красива.
Малко след единадесет часа чу, че лимузината спира пред къщата. Пое дълбоко дъх, за да овладее нервността си, и бавно се приближи до прозореца. Лари Дъглас слизаше от колата. Ноел го гледаше как той отива към вратата; сякаш се върна назад във времето и двамата отново бяха в Париж. Лари изглеждаше малко по-зрял, войната и животът бяха прибавили нови бръчки по лицето му, но от това само се бе разхубавил още повече. Ноел го наблюдаваше през прозореца, на десетина метра от себе си и отново усети животинското му привличане, отново усети старата страст — тя я изпълни, смеси се с омразата и прерасна в блаженство. Жената хвърли бърз последен поглед в огледалото и тръгна надолу, за да се срещне с мъжа, когото скоро смяташе да унищожи.
Докато слизаше по стълбите, се питаше каква ли ще бъде реакцията на Лари, когато я види. Дали се беше похвалил на приятелите си и може би на жена си, че някога Ноел Паж е била влюбена в него? Както стотици пъти досега тя се чудеше дали някога той си е припомнял вълшебството на онези дни и нощи, които бяха преживели заедно в Париж, съжалява ли за това, което й беше причинил. Как ли се е измъчвал, че Ноел се е прочула в цял свят, а неговият живот се състои от низ дребни неуспехи! Ноел искаше да зърне нещичко от това в очите му сега, когато щяха да се срещнат лице в лице за пръв път след седем години.
Влезе в приемната точно когато външната врата се отвори и икономът го въведе. Лари разглеждаше с благоговение огромното фоайе — обърна се и видя Ноел. Задържа дълго поглед върху нея, лицето му светна при вида на една хубава жена.
— Здравейте — каза й. — Аз съм Лари Дъглас. Имам среща с мистър Демирис.
От лицето му по нищо не личеше, че я е познал — абсолютно по нищо.
Докато пътуваха към хотела по улиците на Атина, Катерин беше зашеметена от развалините и паметниците навсякъде около тях.
Пред себе си виждаше поразителната гледка на беломраморния Партенон, издигащ се високо на Акропола. Навсякъде имаше хотели и административни сгради, но тя имаше странното усещане, че по- новите постройки са временни, докато Партенонът се издигаше безсмъртен и вечен в прозрачния въздух.
— Внушително е, нали? — усмихна се Лари. — Целият град е такъв. Една голяма красива руина.
В центъра минаха покрай голяма градина с бликащ фонтан по средата. Наоколо имаше стотици масички със зелени и оранжеви стълбове, над които бяха опънати сини сенници.
— Това е площадът на констипацията — обясни Лари.
— Какво?
— Всъщност — на конституцията. Хората седят на тези масички по цял ден, пият гръцко кафе и гледат минувачите.
Почти на всяка пресечка имаше улични кафенета, а по ъглите мъже предлагаха току-що уловени сюнгери. Навсякъде продаваха цветя и сергиите приличаха на експлозия от ослепително ярки цветове.
— Градът е толкова бял, че просто ме заслепява — каза Катерин.
Апартаментът им в хотела беше просторен и прелестен, с изглед към Синтагма — големия площад в центъра на града. В стаята имаше свежи цветя и огромна купа пресни плодове.
— Прекрасно е, любими — рече Катерин, докато разглеждаше апартамента.
Пиколото остави куфарите, Лари му даде бакшиш и той си тръгна. Когато затвори вратата, Лари се приближи към Катерин и я прегърна.
— Добре дошла в Гърция.
Жадно я целуна, тя почувства, че е твърде възбудена, разбра колко й е липсвал и беше щастлива. Той я заведе в спалнята. На тоалетката имаше малко пакетче.
— Отвори го — подкани я Лари.
Пръстите й разкъсаха обвивката — в кутийката имаше миниатюрна птичка от нефрит. Въпреки голямата си заетост Лари се беше сетил — Катерин беше трогната. Птичката беше талисман, добро предзнаменование, че всичко ще бъде наред, че с проблемите от миналото вече е свършено.
Докато се любеха, Катерин изрече молитва на благодарност, признателна, че се намира в обятията на съпруга си, когото толкова обича, в един от най-интересните градове на света, че започват нов живот. Това беше старият Лари, а проблемите само бяха заздравили брака им.
Вече нищо лошо не можеше да им се случи.
На следващата сутрин Лари беше уредил един посредник по продажбата на недвижими имоти да покаже на Катерин няколко апартамента. Посредникът Димитропулос се оказа нисък мургав мъж с огромни мустаци, говореше много бързо на някакъв език, който смяташе съвсем искрено за перфектен английски, но който се състоеше от гръцки думи, примесени от време на време с някоя и друга неразбираема английска фраза.
Оставяйки се изцяло в негова власт — хватка, която често щеше да използва в следващите месеци, — тя го убеди да говори много бавно, така че да долавя някои от английските думи и смътно да се досеща какво иска да й каже.
Четвъртият апартамент, който й показа, беше светъл и слънчев, с четири стаи и се намираше в квартал „Колонаки“ — модното предградие на Атина с красиви жилищни сгради и изискани магазини.
Вечерта, когато Лари се прибра в хотела, тя му каза за апартамента и след два дни те се пренесоха.
През деня Лари отсъстваше, но вечерно време се стараеше да се прибере, за да вечеря с Катерин. В Атина вечеряха между девет часа и полунощ. Между два и пет следобед всички почиваха, после магазините отново се отваряха чак до късно вечерта. Катерин установи, че е напълно завладяна от града. На третата вечер Лари доведе вкъщи един приятел, грък. Граф Йоргос Папас беше привлекателен, около четиридесет и пет годишен, висок, слаб, с тъмна коса, прошарена на слепоочията. Притежаваше някакво необичайно старомодно достойнство, което хареса на Катерин. Заведе ги на вечеря в малка таверна в Плаката — старинната част на града. Обхващаше няколко акра от стръмен хълм в сърцето на Атина, небрежно застроени, с виещи се улички и рушащи се изтъркани стъпала, които водеха към къщички, строени още по време на турското робство, когато Атина е била просто едно село. Там бе пълно с варосани клюмнали постройки, пресни плодове и сергии с цветя, с прекрасния аромат на печено кафе, с мяукащи котки и с гръмогласни улични кавги. Беше очарователно. Катерин си мислеше, че във всеки друг град такъв квартал би бил гето, но тук той беше паметник.
Таверната, в която ги отведе граф Папас, беше върху покрив с изглед към града. Келнерите бяха в колоритни костюми.
— Какво ще си поръчате? — попита граф Папас.
Катерин безпомощно изучаваше листа с чуждите ястия.
— Бихте ли избрали вместо мен? Страхувам се, че може да си поръчам собственика.
Граф Папас поръча пищен банкет: избра разнообразни ястия, за да опита Катерин от всичко. Ядоха сарми с лозов лист, мусака от патладжани, задушен заек с лукчета — казаха й какво е, когато вече беше изяла половината, и тя не можа да хапне повече — гръцки хайвер, разбит със зехтин и лимон. Графът поръча бутилка рецина.
— Това е националното ни вино — обясни той.
Докато Катерин отпиваше от него, Папас я гледаше развеселен. Виното имаше смолист, боров дъх — Катерин смело преглътна и ахна.
— И да съм била болна от нещо, току-що се излекувах.
Докато се хранеха, трима музиканти започнаха да свирят на бузуки. Музиката беше жива, весела и заразителна и някои от гостите станаха да танцуват на дансинга. Катерин беше поразена — всички бяха само мъже и танцуваха великолепно. Тя чудесно се забавляваше.
Тръгнаха си чак в три часа след полунощ. Графът ги откара до новия им апартамент.
