— Надявам се, че полетът ви е бил приятен, мис Паж — учтиво поде Лари.
Ноел го погледна безизразно, после се обърна към Пол Метаксас:
— Моля те, кажи му в бъдеще да се обръща към мен само ако го заговоря аз.
Вторият пилот преглътна и промърмори:
— Да, госпожо.
Побеснял, Лари гледаше втренчено Ноел, която стана и слезе от самолета. Идеше му да я удари, но знаеше, че това ще е краят. Работата му допадаше повече от всичко, което беше вършил досега, и нямаше намерение да я губи. Ако бъдеше уволнен, никога вече нямаше да го назначат. Не, трябваше много да внимава.
Когато се прибра, разказа за случилото се на Катерин.
— Тя ми е вдигнала мерника.
— Както разправяш, е ужасна — отвърна Катерин. — Дали пък не си я засегнал по някакъв начин, Лари?
— Не съм разменил и десетина думи с нея.
Катерин взе ръката му.
— Не се тревожи. Ще видиш, че скоро ще я очароваш — утеши го тя.
На следващия ден имаше кратък полет до Турция, където Константин Демирис отиваше по работа. Богаташът влезе в пилотската кабина и седна на мястото на Метаксас. Махна с ръка на втория пилот да излезе, останаха сами с Лари. Седяха и мълчаливо гледаха малките слоести облаци, които очертаваха пухкави геометрични десени.
— Мис Паж не ви е харесала — продума най-после Демирис.
Лари почувства, че се вкопчва в лоста за управление, и си наложи да се отпусне. Постара се гласът му да прозвучи спокойно.
— Каза ли ви защо?
— Каза, че се държите грубо с нея.
Лари понечи да възрази, но размисли. Трябваше да се справи сам.
— Съжалявам, ще се постарая да бъда по-внимателен, мистър Демирис — спокойно промълви той.
Демирис се изправи.
— Постарайте се. Съветвам ви да не обиждате повече мис Паж.
И излезе от пилотската кабина.
Лари се мъчеше да си спомни с какво е могъл да я обиди. Вероятно не беше нейният тип. Или тя го ревнуваше, защото Демирис го харесваше и му се бе доверил — но това беше глупаво. Лари не се сещаше за нищо, което да има смисъл. И все пак Ноел Паж се опитваше да направи така, че да го уволнят.
Спомни си как се е чувствал без работа — унижението да попълва молби като ученик, събеседванията, чакането, безкрайните часове, когато се мъчеше да убие времето в евтини барове с уличници дилетантки. Сети се колко търпелива и толерантна е била Катерин и колко я мразеше за това. Не, не, нямаше да го понесе отново. Нямаше да преживее още един провал.
Няколко дни по-късно при един престой в Бейрут мина покрай някакво кино и видя, че дават филм с Ноел Паж. Кой знае защо, влезе да го гледа, готов да не хареса нито филма, нито звездата, но Ноел се оказа толкова блестяща, че беше изцяло завладян от изпълнението й. Отново изпита странното чувство, че я познава. Следващия понеделник трябваше да лети с нея и няколко съдружници на Демирис до Цюрих. Изчака я да остане сама и се приближи. Колебаеше се дали да я заговори, защото помнеше предупреждението й, но реши, че единственият начин да пречупи враждебността й беше да се постарае да бъде любезен с нея. Всички актриси бяха нафукани и обичаха да им се казва, че са добри, затова той се доближи до нея и внимателно и вежливо поде:
— Извинете, мис Паж, просто искам да ви кажа, че онзи ден гледах филм с вас. „Третото лице“. Мисля, че сте една от най-големите актриси, които съм гледал.
За миг Ноел се втренчи в него, после отвърна:
— Бих искала да вярвам, че сте по-добър като критик, отколкото като пилот, но силно се съмнявам, че притежавате достатъчно интелигентност или вкус.
И се отдалечи.
Лари остана като гръмнат, сякаш го бяха ударили. Проклета мръсница! Изкуши се да я настигне и да й каже какво мисли за нея, но знаеше, че тя цели точно това. Не. Отсега нататък просто щеше да си гледа работата и да стои колкото се може по-далече от нея.
Следващите седмици Ноел пътува няколко пъти с него. Лари изобщо не разговаря с нея, полагаше отчаяни усилия да не й се мярка пред очите. Не влизаше в салона и оставяше наложителните контакти с пътниците на Метаксас. Нямаше коментари от страна на Ноел Паж и Лари се поздрави, че е решил проблема.
Оказа се, че радостта му е била прибързана.
Една сутрин Демирис го извика във вилата.
— Мис Паж отива в Париж във връзка с едни мои поверителни задачи. Искам да бъдете постоянно до нея.
— Слушам, мистър Демирис.
Гъркът го изгледа, понечи да добави нещо, но се отказа.
— Това е всичко.
Ноел беше единствената пътничка за Париж и Лари реши да лети с „Пайпъра“. Накара Пол Метаксас да се погрижи за удобството на Ноел и по време на целия полет стоя в пилотската кабина. Когато кацнаха, отиде при нея и каза:
— Извинете, мис Паж, мистър Демирис ми нареди да ви придружавам, докато сте в Париж.
Тя презрително го погледна и рече:
— Добре, но се постарайте да не ви забелязвам.
Той кимна в ледено мълчание.
От летище Орли до града пътуваха в частна лимузина. Лари седеше отпред до шофьора, Ноел Паж — отзад. Не му проговори по време на пътуването. Първата им спирка беше в „Банк дьо Пари е де Ба“. Лари влезе във фоайето с Ноел и изчака да я отведат в кабинета на президента, а после в подземието, където се намираха сейфовете. Ноел се забави около тридесет минути и когато се върна, мина покрай Лари, без да каже и дума. Той се втренчи за миг в гърба й, сетне я последва.
Следващата им спирка беше улица „Фобур Сент-Оноре“. Ноел освободи колата. Лари я последва в един универсален магазин, където изчака да избере каквото й трябва, след което му връчи пакетите, за да ги носи. Тя обиколи пет-шест магазина — „Ермес“ за чанти и колани, „Герлен“ за парфюми, „Селин“ за обувки, докато накрая Лари едвам носеше пакетите. Жената изобщо не показваше, че забелязва неудобството му.
Когато излязоха от „Селин“, заваля. Пешеходците се разбързаха да се подслонят.
— Чакайте ме тук — нареди Ноел.
Лари я видя да влиза в ресторант на отсрещната страна на улицата. Два часа чака на поройния дъжд, отрупан с пакетите, проклинаше и нея, и себе си, че се примирява с отношението й към него. Беше влязъл в капана и не знаеше как да се измъкне. Освен това имаше ужасното предчувствие, че ще става още по- лошо.
Катерин видя за пръв път Константин Демирис в неговата вила. Лари трябваше да остави един пакет, който беше донесъл от Копенхаген, и Катерин влезе заедно с него. Стоеше в огромната приемна и се възхищаваше от една картина, когато някаква врата се отвори и се появи Демирис. Той я гледа известно време, после попита:
— Харесвате ли Мане, мисис Дъглас?
Катерин бързо се обърна и се намери лице в лице с легендата, за която толкова беше слушала. Веднага й направиха впечатление две неща: Константин Демирис беше по-висок, отколкото си го представяше, и от него се излъчваше непреодолима енергия, която почти я плашеше. Тя беше смаяна, че гъркът знае името й. Той явно правеше всичко възможно, за да я накара да се чувства добре. Разпита я дали й харесва Гърция,
