— Разгледахте ли вече забележителностите? — попита той Катерин.
— Всъщност не — призна тя. — Чакам Лари да се освободи.
Графът се обърна към Лари.
— Бих могъл да покажа някои забележителности на Катерин, докато намериш време.
— Чудесно — отвърна Лари, — ако това няма да те затрудни.
— За мен ще бъде удоволствие. — Папас се обърна към Катерин. — Имате ли нещо против да ви бъда екскурзовод?
Тя го погледна и се сети за Димитропулос, дребния посредник на недвижими имоти, който перфектно говореше безсмислици.
— Много ще се радвам — отвърна искрено Катерин.
Следващите няколко седмици бяха прекрасни. Сутрин Катерин подреждаше апартамента, а следобед, ако Лари отсъстваше, графът я вземаше и я развеждаше.
Отидоха на Олимпия.
— Това е мястото на първите Олимпийски игри — обясни й графът. — Били са провеждани всяка година в продължение на хилядолетия, дори по време на войни, чумни епидемии или глад.
Катерин гледаше с благоговение останките от голямата арена и мислеше за величието на състезанията, провеждани тук векове наред, за победите и пораженията.
— А говорят за игрищата на Итън! — каза тя. — Всъщност тук се е родил спортният дух, нали?
Графът се разсмя и рече:
— Опасявам се, че не. Истината е малко неудобна.
Катерин го погледна с интерес.
— Защо?
— Първото състезание, проведено тук, е било нагласено.
— Нагласено ли?
— Ами да — призна Папас. — Виждате ли, имало един легендарен герой — Пелопс, който враждувал на смърт със своя съперник. Решили да проведат тук състезания с колесници, за да видят кой е по-добър. Нощта преди състезанието Пелопс повредил колесницата на съперника си. Когато надпреварата започнала, хората от цялата област се стекли, за да приветстват своя любимец. При първия завой колелото изхвръкнало, колесницата се преобърнала, съперникът на Пелопс се заплел в юздите и намерил смъртта си, влачен от конете. Пелопс победил.
— Ужасно — промълви Катерин. — А какво му направили?
— Всъщност това е позорната част от историята. Вече всички знаели какво е сторил Пелопс. Станал такъв герой, че в негова чест бил издигнат огромен фронтон в Храма на Зевс в Олимпия. Още си е там. — Той се усмихна иронично. — Нашият злодей преуспял и живял честит до дълбоки старини. — И добави: — Всъщност цялата област на юг от Коринт е наречена в негова чест Пелопонес.
— Кой е казал, че злодеянията не се възнаграждават? — запита Катерин.
Винаги, когато Лари беше свободен, двамата с нея се разхождаха из града. Откриха чудни магазинчета, където се пазаряха с часове, затънтени ресторантчета, където започнаха да ходят, Лари постоянно беше весел и очарователен другар и Катерин се радваше, че е напуснала работата си в Щатите, за да бъде със съпруга си.
Лари Дъглас бе по-щастлив от всякога. Работата при Демирис беше мечтата на живота му.
Заплащането беше добро, но Лари не се интересуваше от това. Интересуваха го само великолепните машини, с които летеше. Беше му необходим точно един час, за да се научи да управлява „Хокър-Сидли“ и след още пет полета вече го владееше майсторски. Летеше главно с Пол Метаксас — безгрижния дребен грък, втори пилот при Демирис. Метаксас беше изненадан от внезапното напускане на Йън Уайтстоун и изпитваше опасения кой ще го замести. Беше чувал разни истории за Лари Дъглас и те не му харесваха особено. Дъглас обаче изглеждаше искрено запален от новата си работа и когато за пръв път летя с него, Метаксас оцени, че Лари е превъзходен пилот.
Малко по малко свали гарда и двамата станаха приятели.
Когато нямаше полети, Лари през цялото време изучаваше до най-малките подробности самолетите на Демирис. Не след дълго ги управляваше по-вещо от всичките си предшественици.
Разнообразието на работата го очароваше. Летеше с подчинени на Демирис в служебни командировки до Бриндизи, Корфу и Рим, взимаше гости и ги докарваше за някое празненство на неговия остров или на вилата му в Швейцария да карат ски. Свикна да превозва хора, чиито снимки постоянно срещаше на първите страници на вестниците и списанията, и забавляваше Катерин с разкази за тях. Летя с президента на една балканска страна, с британския министър-председател, с арабски петролен шейх и целия му харем. Превозваше оперни певици, една балетна трупа и целия актьорски състав на пиеса, поставена на Бродуей, който отиваше в Лондон само за едно представление по случай рождения ден на Демирис. Летя със съдии от Върховния съд, с един конгресмен и с бивш президент на Съединените щати. По време на полетите стоеше главно в пилотската кабина, но понякога отиваше в салона да провери дали на пътниците им е удобно. Случваше се да дочуе спорове между магнати за предстоящи сливания на компании или за борсови операции. От тази информация би могъл да натрупа състояние, но това не го интересуваше. Вниманието му бе приковано от самолета, който управляваше — мощен, жив, подчинен на него.
Чак след два месеца Демирис се качи на самолета на Лари. Американецът трябваше да закара с „Пайпъра“ своя работодател от Атина до Дубровник. Денят беше облачен, по маршрута се очакваха силни ветрове и бури. Лари грижливо избра най-спокойния маршрут, но не можа да избегне турбулентността.
Един час след излитането от Атина той запали сигнала „Затегни коланите“ и рече на Метаксас:
— Дръж се, Пол, този полет може да струва работата и на двамата.
За изненада на Лари Демирис се появи в пилотската кабина.
— Мога ли да дойда при вас? — попита той.
— Заповядайте — отвърна американецът. — Ще бъде напечено.
Метаксас отстъпи мястото си на Демирис и той закопча колана. Лари предпочиташе до него да седи вторият пилот, готов да действа, ако се наложи, но самолетът беше на Демирис.
Бурята продължи почти два часа. Лари заобиколи огромната облачна планина, надигнала се пред тях — чудно бяла и смъртоносна.
— Красиво е — промълви Демирис.
— Това са кълбести облаци. Убийци — каза Лари. — Изглеждат хубави и пухкави, защото в тях има вятър. Ако попадне в такъв облак, самолетът може да бъде разрушен за десет секунди. Губиш контрол над машината и за някаква си минута тя може да хлътне десет хиляди метра надолу.
— Сигурен съм, че няма да го допуснете — спокойно рече Демирис.
Ветровете сграбчваха самолета и се опитваха да го подхвърлят в небето, но Лари се бореше и го овладяваше. Забрави за Демирис, насочи цялото си внимание към машината, използваше всичко, което беше научил някога. Най-после излязоха от бурята. Изтощен, се обърна и видя, че Демирис го няма в пилотската кабина. Метаксас седеше на мястото си.
— Как пък се случи точно първия път, когато пътува той! — каза Лари. — Зле ни се пише.
Самолетът се движеше бавно по малката, оградена с планини писта на летището в Дубровник, когато на вратата на кабината застана Демирис.
— Бяхте прав — обърна се той към Лари. — Вие сте много добър в работата си. Доволен съм.
И си отиде.
Една сутрин, когато Лари се готвеше за полет до Мароко, граф Папас се обади и предложи да разходи Катерин в провинцията. Лари настоя тя да приеме.
— Не ме ли ревнуваш? — попита го Катерин.
— От графа ли? — разсмя се Лари.
Изведнъж Катерин проумя. Докато двамата бяха заедно, графът нито веднъж не се опита да се сближат, дори не я беше поглеждал многозначително.
— Хомосексуалист ли е? — попита тя.
