Лари кимна.
— Затова съм те оставил на нежните му грижи.
Папас взе Катерин рано й потеглиха към широката равнина на Тесалия. Край пътя вървяха облечени в черно селянки, приведени под тежък товар дърва.
— Защо мъжете не вършат тежката работа? — попита Катерин.
Графът й хвърли развеселен поглед.
— Жените не им дават — отвърна той. — Искат мъжете им да бъдат бодри през нощта за друга работа.
„Ето ти урок за всички нас“ — помисли Катерин.
Късно следобед наближиха страховитата планина Пинд. Високо в небето се издигаха каменисти зъбери. Шосето беше задръстено от стадо овце. Гонеха ги овчарят и едно мършаво овчарско куче. Граф Папас спря колата, докато чакаха овцете да освободят пътя. Учудена, Катерин наблюдаваше как кучето хапе по задните крака отклонилите се от пътя овце и ги подкарва в желаната от него посока.
— Като човек е — ахна възторжено тя.
Графът й хвърли поглед. Катерин не разбра защо и попита:
— Какво има?
Папас се поколеба.
— Това е неприятна история.
— Вече съм голяма.
— Областта е дива — започна той. — Почвата е камениста и неплодородна. В най-добрия случай реколтата е слаба, но ако времето е лошо, не се ражда нищо и настъпва глад.
— Продължавайте — подкани го Катерин.
— Преди няколко години тук имаше лоша буря и реколтата загина. Храната не достигаше. Овчарските кучета в областта се разбесуваха. Избягаха от господарите и се събраха в голяма глутница. — Графът продължи, като се опитваше да скрие ужаса в гласа си. — Започнаха да нападат стопанствата.
— И да давят овцете!
Настъпи миг тишина, после той отвърна:
— Не. Убиваха господарите си и ги изяждаха.
Катерин го гледаше ужасена.
— Наложи се да изпратят от Атина войска, за да възстанови властта на хората тук. Беше нужен почти един месец.
— Какъв ужас!
— Гладът предизвиква ужасни неща — тихо рече граф Папас.
Овцете вече бяха пресекли шосето. Катерин отново погледна овчарското куче и потръпна.
Седмиците минаваха и нещата, които й се струваха чужди и непознати, започнаха да й стават близки. Намираше, че хората са открити и приветливи. Научи се къде да пазарува, къде да си купува дрехи. Гърция беше върхът на организирания хаос, човек трябваше да се отпусне и да му се наслаждава. Никой не бързаше, ако Катерин попиташе някого за пътя, много често той беше готов направо да я отведе дотам. Или отвръщаше, че е „на една цигара път“. Тя се разхождаше по улиците, разглеждаше града и пиеше топлото тъмно вино на гръцкото лято.
Двамата с Лари посетиха Миконос с живописните вятърни мелници и Мелос, където е била открита Венера Милоска. Но на Катерин най-много й хареса Парос — изящен златен остров, над който се издигаше покрита с цветя планина. Когато слязоха от кораба, един екскурзовод ги попита дали искат да се разходят с мулета до върха на планината и те се покатериха на две мършави мулета.
Катерин беше със сламена шапка с широка периферия, да я пази от палещото слънце. Докато яздеха по стръмната пътека нагоре към върха, облечени в черно жени ги поздравяваха и подаряваха на Катерин свежи китки риган и босилек, за да ги сложи под лентата на шапката. След два часа стигнаха едно плато — красива равнина, осеяна с дървета и с милион пищно разцъфнали цветя. Екскурзоводът спря мулетата и всички се вторачиха в невероятното изобилие от цветове.
— Това е Долината на пеперудите — обясни неуверено на английски екскурзоводът.
Катерин се огледа, но не видя никакви пеперуди.
— Защо се казва така? — попита тя.
Мъжът се ухили, сякаш очакваше този въпрос.
— Ще ви покажа.
Слезе от мулето и взе паднал клон. Приближи се до едно дърво и го удари силно. Изведнъж „цветята“ от стотици дървета литнаха, оголиха ги и образуваха пъстра дъга. Въздухът се изпълни с хиляди пъстроцветни пеперуди, танцуващи на слънчевата светлина.
Катерин и Лари гледаха с благоговение. Екскурзоводът ги наблюдаваше, на лицето му беше изписана голяма гордост, сякаш той беше сътворил красивото чудо пред тях. Това беше един от най-хубавите дни в живота на Катерин и ако трябваше да избере ден, който да преживее отново, щеше да се спре на деня, който прекараха заедно с Лари на Параос.
— Хей, днес ще караме важна личност — засмя се Пол Метаксас. — Само почакай да я видиш!
— Кого?
— Ноел Паж — дамата на шефа. Можеш да гледаш, но не бива да пипаш.
Лари си спомни, че я е зърнал за миг в дома на Демирис сутринта, когато пристигна в Атина. Беше красавица и му се стори позната, но защото, разбира се, я беше гледал в един френски филм, на който го беше замъкнала Катерин. Нямаше нужда да му повтарят правилата за самосъхранение. Дори светът да не гъмжеше от жени, които му се натискаха, пак нямаше да докосне и с пръст приятелката на Константин Демирис. Харесваше твърде много работата си, за да я рискува толкова глупаво. Е, може би щеше да вземе автограф за Катерин.
Лимузината, с която Ноел отиваше на летището, се забави на няколко места поради ремонт на пътя, но за нея това беше добре дошло. За пръв път след срещата им в дома на Демирис тя щеше да види Лари Дъглас. Беше дълбоко потресена от случилото се. Или по-точно от това, което не се беше случило.
През последните шест години Ноел си беше представяла срещата им по стотици различни начини. Разиграваше наум тази сцена отново и отново. Единственото, за което изобщо не бе помисляла, беше, че Лари няма да се сети коя е. Най-важното събитие в нейния живот за него беше поредната дребна любовна историйка — като стотици други. Е, преди да си разчисти сметките с него, той ще си спомни коя е.
Лари пресичаше пистата с плана на полета в ръка, когато голямата лимузина спря пред самолета и от нея слезе Ноел Паж. Американецът се приближи към колата и любезно каза:
— Добър ден, мис Паж. Аз съм Лари Дъглас. Ще откарам вас и гостите ви до Кан.
Ноел се обърна и мина покрай него, сякаш не беше продумал, сякаш не съществуваше. Лари я изгледа.
След половин час останалите десетина пътници се качиха на самолета и Лари и Пол Метаксас излетяха. Трябваше да откарат пасажерите си на Лазурния бряг, откъдето те щяха да продължат за яхтата на Демирис. Полетът беше лек, ако не се брои турбулентността, обичайна през лятото за южния бряг на Франция. Лари приземи плавно самолета и го придвижи до лимузините, които чакаха пътниците. Когато слезе с втория пилот от самолета, Ноел се приближи към Метаксас, без да обръща внимание на Лари, и с изпълнен с прозрение глас рече:
— Новият пилот е аматьор, Пол. Трябва да му даваш уроци по летене.
Качи се в колата и замина, оставяйки го смаян, обхванат от безпомощен гняв.
Той си рече, че е кучка и сигурно не е в настроение. Но седмица по-късно следващият инцидент го убеди, че проблемът е сериозен.
По нареждане на Демирис трябваше да вземе Ноел от Осло и да я откара в Лондон. Подготви се за полета особено грижливо. На север имаше област с високо атмосферно налягане, на изток се очакваше да се образуват гръмотевични облаци. Лари избра маршрут встрани от тези райони и полетът мина съвсем гладко. Приземи безукорно самолета и двамата с Пол Метаксас влязоха в салона за пътниците. Ноел Паж си слагаше червило.
