— Сигурно у прадедите ми е имало скандинавска кръв, която се е проявила у нея — хвалеше се той пред приятелите си, — но вижте, че има моите черти.
Жена му го слушаше, кимаше в знак на съгласие и си мислеше какви глупаци са мъжете.
Ноел обичаше да бъде с баща си. Обожаваше непохватната му игривост, непознатите интересни миризми, с които беше пропит, и същевременно се ужасяваше от жестокостта му. Гледаше с широко отворени очи, когато той крещеше на майка й и силно я удряше по лицето, а мускулите по врата му изпъкваха от гняв. Майка й викаше от болка, но във виковете имаше нещо повече, нещо животинско и сексуално и Ноел изпитваше пристъп на ревност, искаше да бъде на нейно място.
Ала с нея баща й винаги беше нежен. Обичаше да я води на доковете и да я показва на грубите недодялани мъже, с които работеше. Там тя беше известна като принцесата и се гордееше с това не само заради баща си, но и заради самата себе си.
Искаше да му достави удоволствие и понеже той си беше чревоугодник, започна да му готви любимите ястия и постепенно измести майка си от кухнята.
Когато стана на седемнадесет години, всички очаквания, че ще бъде хубава, бяха многократно надминати. Тя се превърна в прекрасна жена. Имаше нежни изтънчени черти, яркотеменужени очи и мека пепеляворуса коса. Кожата й беше свежа и златиста, като че ли я бяха топнали в мед. Имаше фантастична фигура — с щедър, стегнат бюст, тънка талия, заоблен ханш и дълги стройни крака с изящни глезени. Гласът й беше характерен — приятен и мелодичен. Ноел излъчваше силна, тлееща чувственост, но магията не беше в това. Обаянието й идваше от непокътнатата невинност, която прозираше под тази чувственост, никой не можеше да устои на подобно съчетание. Минеше ли по улицата, веднага получаваше предложение от някой минувач. Това не бяха обичайните подхвърляния към проститутките в Марсилия, защото дори и най-тъпите мъже долавяха у Ноел нещо особено, нещо, което никога преди не бяха срещали и сигурно никога вече нямаше да видят. Всеки бе готов да заплати с каквото можеше, за да получи поне мъничко за себе си, пък било и за миг.
Бащата на Ноел също съзнаваше красотата й. Впрочем Жак Паж мислеше, кажи-речи, само за това. Забелязваше интереса, който Ноел предизвикваше у мъжете. Въпреки че нито той, нито жена му бяха говорили с нея за това, беше сигурен, че все още е девствена — малък капитал за една жена. С лукавия си селски мозък обмисляше дълго и сериозно как най-добре да спечели от неочаквания късмет, поднесен му от природата. Трябваше да се погрижи красотата на дъщеря му да донесе колкото е възможно по-голяма печалба и на Ноел, и на него. В крайна сметка я беше създал, хранил, обличал, беше й дал образование — тя му дължеше всичко. Беше дошъл моментът и той да бъде възнаграден. Ако я уредеше като любовница на някой богаташ, щеше да е добре и за нея, а и той щеше да си поживее като хората. С всеки изминат ден ставаше все по-трудно за честния човек да си изкарва прехраната. Сянката на войната започваше да се разпростира над Европа. Нацистите бяха навлезли в Австрия след светкавичен преврат, зашеметил Европа. Подир няколко месеца завзеха Судетската област и нахлуха в Словакия. Въпреки уверенията на Хитлер, че няма интерес от други завоевания, определено се очакваше голям конфликт.
Влиянието на тези събития остро се чувстваше и във Франция. В магазините и по пазарите стоките не достигаха, а правителството подготвяше мощна отбранителна кампания. Жак се опасяваше, че скоро ще забранят и риболова, а тогава какво ще стане с него? Не, проблемите му щяха да се решат, ако намереше подходящ любовник на дъщеря си. Бедата беше в това, че не познаваше богати хора. Всичките му приятели бяха дрипльовци като него, а той нямаше намерение да допусне до Ноел мъж, който не можеше да плати цената.
Най-случайно дилемата на Жак Паж беше разрешена от самата Ноел. През последните месеци тя ставаше все по-неспокойна. В училище вървеше добре, но беше започнала да се отегчава. Каза на баща си, че иска да си потърси работа. Той я изучаваше мълчаливо и хитро премисляше възможностите. Запита я:
— Каква работа?
— Не знам — отговори Ноел, — може би като манекенка.
Беше толкова просто.
През следващата седмица всеки следобед Жак Паж се прибираше от работа вкъщи, старателно се измиваше, за да премахне миризмата на риба от ръцете и косата си, обличаше хубавия си костюм и отиваше на „Канбиер“ — главната улица, която водеше от старото пристанище на града към богатите квартали. Разхождаше се нагоре-надолу, взираше се във всички модни къщи — недодялан селянин в един свят на коприна и дантели, ала нито съзнаваше, нито се интересуваше, че няма какво да търси тук. Имаше една цел и я откри, когато стигна до „Бон Марше“ — най-хубавия магазин за облекло в Марсилия. Но не го избра по тази причина. Избра го, защото собственик беше мосю Огюст Ланшон. Прехвърлил петдесетте, Ланшон беше грозен, плешив, с къси крака и алчна уста с нервен тик. Съпругата му — дребна жена с длъгнесто лице с остри черти, работеше в пробната и кресливо командваше шивачите. След един поглед към мосю Ланшон и жена му Жак Паж разбра, че е намерил решението на проблема си.
Ланшон погледна с отвращение бедно облечения непознат, който влезе в магазина му, и грубо го попита:
— Да? Какво мога да направя за вас?
Жак Паж му намигна, забоде дебел пръст в гърдите му и се ухили самодоволно.
— Аз мога да направя нещо за вас, мосю. Ще позволя на дъщеря си да работи при вас.
Огюст Ланшон изгледа втренчено простака срещу него, сякаш не вярваше на ушите си.
— Ще позволите какво?…
— Утре в девет часа тя ще бъде тук.
— Аз не…
Жак Паж си беше отишъл. След няколко минути Огюст Ланшон забрави напълно за случката. В девет часа на другата сутрин той видя Жак Паж да влиза в магазина. Тъкмо се канеше да каже на управителя да го изхвърли, когато зърна зад него Ноел. Те — бащата и невероятно красивата му дъщеря — приближиха към него. Старият се хилеше.
— Ето я, готова е да започне работа.
Огюст Ланшон се блещеше срещу момичето, облизвайки устни.
— Добро утро, мосю — усмихна се Ноел. — Баща ми каза, че имате работа за мен.
Огюст Ланшон кимна, не смееше да проговори.
— Да, аз… аз мисля, че можем да уредим нещо — успя да изпелтечи той.
Изучаваше лицето и фигурата й и не можеше да повярва на очите си. Вече си представяше под себе си младото голо тяло.
Жак Паж продума:
— Е, оставям ви да се опознаете!
Тупна енергично Ланшон по рамото и му намигна, с което не остави никакви съмнения за намеренията си.
Първите няколко седмици Ноел имаше чувството, че е попаднала в друг свят. Жените, които идваха в магазина, носеха красиви дрехи, имаха прекрасни обноски, а придружаващите ги мъже бяха съвсем различни от грубите шумни рибари, сред които беше израсла. Струваше й се, че за първи път в живота си не долавя зловонието на риба. Всъщност по-рано то не й правеше впечатление, защото беше част от нея. Но сега изведнъж всичко се промени. И само благодарение на баща й. Гордееше се, че той се разбира с мосю Ланшон. Два-три пъти седмично баща й идваше в магазина и двамата с мосю Ланшон се измъкваха да пийнат коняк или бира, а когато се връщаха, имаха вид на съзаклятници. В началото мосю Ланшон не й хареса, но се държеше внимателно с нея. Момичетата разправяха, че веднъж жена му го хванала с една от манекенките в склада, грабнала ножиците и едва не го кастрирала. Ноел чувстваше, че погледът му я следи непрестанно, но той винаги беше подчертано вежлив.
„Вероятно се страхува от баща ми“ — доволна си мислеше тя.
Обстановката в дома им изведнъж стана по-ведра. Баща й вече не биеше майка й, престанаха и постоянните им караници. За ядене имаха бифтеци и пържоли, а след вечеря той изваждаше новата си лула и я пълнеше с ароматен тютюн от специална кожена кесия. Купи си и нов официален костюм. Международната обстановка обаче се влошаваше. Ноел се вслушваше в разговорите на баща й и приятелите му. Всички бяха силно разтревожени от заплахата, надвиснала над начина, по който си
