самоувереност, напълно чужди на това място. Трейси застана на светлината, за да привикнат постепенно очите й.
— Такова красиво момиче като тебе — обърна се той към Трейси — не бива да попада тук. Ако двамата с теб сме приятели, ще се погрижа това да не се случва никога повече.
Трейси обърна лице към него и когато долови погледа й, той начаса реши да се откаже от намерението си.
Пазачът отведе Трейси горе и я предаде на нейната надзирателка.
Тя смръщи лице.
— Божичко, вониш! Върви да се изкъпеш. А тези дрехи ще изгорим.
Студеният душ й подейства удивително добре. Трейси изми косата си с шампоан и се изкъпа от глава до пети с евтиния сапун.
Когато се изкъпа и си сложи чисти дрехи, чакащата я надзирателка й съобщи:
— Вика те директорът на затвора.
Последния път, когато чу тези думи, Трейси повярва, че това ще й донесе свободата. Вече не беше толкова наивна.
Когато влезе в кабинета му, директорът Браниган стоеше до прозореца.
— Седнете, моля!
Трейси седна.
— Участвах в една конференция във Вашингтон. Едва тази сутрин се прибрах и прочетох доклада за случилото се. Не е бивало да ви пращат в карцера.
Тя седеше и го наблюдаваше, безизразното й лице не говореше нищо.
Директорът погледна някакви книжа върху бюрото си.
— Според този доклад вашите съкилийнички са упражнили върху вас сексуално насилие.
— Не, сър.
Директор Браниган кимна съчувствено.
— Понятен ми е вашият страх, но не мога да позволя на осъдените да управляват този затвор. Искам да накажа онези, които са го направили, но са ми необходими вашите свидетелски показания. Сега искам да ми разкажете какво точно се случи и кой е виновен.
Трейси го погледна в очите.
— Никой не е виновен. Паднах от леглото.
Директорът не сваляше дълго време погледа си от нея и тя виждаше изписалото се върху лицето му разочарование.
— Сигурна ли сте?
— Да, сър.
— И няма да промените становището си?
— Не, сър.
Директор Браниган въздъхна.
— Добре. След като решението ви е такова, ще ви преместя в друга килия, където…
— Не желая да ме местите.
Той я погледна удивен.
— Искате да кажете, че желаете да се върнете в същата килия?
— Да, сър.
Той се озадачи. Може би се лъжеше в нея, може би тя самата беше измислила случилото се с нея! Господ само знаеше какво мислят и вършат тези проклети затворнички. Колко му се искаше да го преместят в някой хубав и нормален затвор за мъже, но на жена му и дъщеря му Ейми тук им харесваше. Живееха в прекрасна къща, а около затворническата ферма имаше чудесни места. На тях им се струваше, че живеят сред природата, а той трябваше да се разправя цели двадесет и четири часа в денонощието с тези смахнати жени.
Той погледна седналата пред него млада жена и смутено каза:
— Много добре. Занапред не се замесвайте в неприятности.
— Няма да се замесвам, сър.
Завръщането в килията беше едно от най-трудните неща в живота на Трейси. В мига, в който прекрачи в нея тя изпита наново ужаса от онова, което се бе случило тук. Нейните съкилийнички бяха на работа. Трейси легна на леглото, заби поглед в тавана и се замисли. После се пресегна към долната част на леглото си и измъкна една от разхлабилите се метални пръчки. Пъхна я под дюшека. Когато в 11.00 часа задрънча звънецът, Трейси първа се нареди в коридора. Паулита и Лола седнаха на една маса близо до входа на трапезарията. От Ърнестин Литълчеп нямаше и следа.
Трейси си избра маса с непознати затворнички, седна и изяде и последната трошичка от безвкусната храна. Прекара следобеда сама в килията. В 2.45 нейните съкилийнички се върнаха.
Щом зърна Трейси, Паулита се ухили изненадана.
— Значи се върна, котенце. Нали ти хареса онова, което ти направихме, а?
— Добре. Подготвили сме ти още нещо.
Трейси с нищо не показа, че чува подигравките им. Насочи вниманието си към чернокожата. Ърнестин Литълчеп стана причина Трейси да се върне в същата килия. Трейси не й се доверяваше. Нито за миг. Но имаше нужда от нея.
Тази нощ, когато предупредителните звънци задрънчаха петнадесет минути преди лягане, Трейси стана от леглото и започна да се съблича. Този път не прояви лицемерна скромност. Свали всичките си дрехи и мексиканката подсвирна, докато наблюдаваше закръглените й корави гърди, дългите й стройни крака и розовите й бедра. Лола дишаше тежко. Трейси облече нощницата и си легна. Светлината угасна. Килията потъна в мрак.
Измина половин час. Трейси лежеше в мрака и се вслушваше в дишането на останалите.
По едно време Паулита прошепна от другия край:
— Тази нощ мама истински ще те гушне. Свали си пижамката, гълъбче.
— Ще те научим как се прави женска любов и ще я правиш, докато я научиш добре — изкиска се Лола.
Чернокожата все още не проронваше дума. Трейси почувства приближаването на Лола и Паулита в мрака, но този път ги очакваше. Тя вдигна металната пръчка, която стискаше здраво в ръка, замахна с всички сили и улучи лицето на едната жена. Разнесе се болезнен писък. Трейси ритна към другата и видя, че тя падна на пода.
— Ако се приближиш отново, ще те убия — процеди през зъби Трейси.
— Кучка такава!
Трейси чу, че се готвят отново да я нападнат, и вдигна желязото.
В тъмнината проехтя острият глас на Ърнестин.
— Достатъчно! Оставете я!
— Ърнестин, тече ми кръв. Сега ще я наредя…
— Правете каквото ви казвам, по дяволите!
Настъпи дълга тишина. Трейси чу как двете жени се отдръпнаха към леглата си, като продължаваха тежко да дишат. Трейси лежеше напрегната, готова да посрещне следващото им нападение.
— Смела си, гълъбче — чу се гласът на Ърнестин Литълчеп.
Трейси не отговори.
— Нищо не си изпяла на директора. Ако го беше направила, сега да си на оня свят.
Този път Трейси й повярва.
— Защо отказа на директора да те премести в друга килия?
Значи й беше известно и това?
— Исках да се върна отново тук.
— Така ли? И защо?
