— Даряваш — даваш — какво значение има? Даряваш милион — даваш няколко бона — и всички се хвърлят да ти целуват задника. Не ти ли казах, че днес имам годишнина?
— Не. Моите поздравления.
— Благодаря. Петнайсет годинки, хей! Никога не си виждал Сали. Най-страшното курве, крачило някога по земята от времето на сътворението. Голям късмет извадих c брака си. Знаеш ли колко досадни могат да бъдат тия роднини, а? А Сали си ги имаше, и то двама — братя. Бен и Чарли. Разказвал съм ти за тях. Бен е основният сценарист за моето ТВ-шоу, пък Чарли ми е продуцентът. Голяма работа са. Седем години вече съм в ефира. И никога не сме изпадали от десятката на Нилсен. Късмет извадих да се сродя c такъв род, а? Повечето жени се освинват веднага щом сложат вилата на врата на съпруга си. Но Сали, Господ да я благослови, е по-тънка дори и от деня на сватбата ни. Какво парче!… Да ти се намира цигарка?
— Заповядайте. Мислех, че сте ги отказали.
— Исках само да си докажа, че волята ми е пак като предишната, и затова ги отказах. Сега пуша, защото така ми се иска… Вчера сключих нов договор c телевизионната мрежа. Направо им взех акъла. Изтече ли ми времето?
— Не. Никога ли не изпитвате умора, Скийт?
— Да ти кажа правичката, сладур, в такава бясна форма съм, че не знам по дяволите какво търся повече при тебе.
— Вече нямате проблеми?
— Кой — аз и проблеми? Светът е моята стрида, а аз съм диамантеният Джим Брейди. Диамантът. Трябва да ти го връча. Ти наистина ми помогна. Мой човек си. С тия пари, които ги правиш, може би ще мога да почна бизнес и да си направя собствена фирма, а?… Хей, това ми напомня за голямата история на един момък, който отива на психоаналитичен сеанс, но е толкова нервен, че само си лежи на кушетката и не обелва зъб. В края на сеанса психиатърът му казва: „Това струва петдесет долара.“ Е, това се точи цели две години без юнакът да отрони даже и дума. И накрая малкият юнак си отваря устата един ден и казва: „Докторе, мога ли да ти задам един въпрос?“ Ама разбира се, отвръща докторът. А юнакът казва: „Какво ще кажеш да станем ортаци, а?“
Силен смях.
— Да ти се намира малко аспиринче, а?
— Разбира се. Много ли ви боли главата?
— Абе, яде се, авер… Благодаря. Това ще свърши работа.
— Как мислите, на какво се дължат тези постоянни болки в главата?
— Ами обичайното напрежение в шоу-бизнеса… Днес следобед ще четем сценария.
— Заради това ли сте толкова нервен?
— Кой — аз? Нервен? По дяволите, разбира се че не! За какво има да се нервирам? Ако майтапите са въшливи, кривя се като маймуна, намигам на публиката, и те го преглъщат. Колкото и да е скапано шоуто, старият Скийт излиза като цъфтяща майска роза.
— На кое се дължат според вас ежеседмичните ви главоболия?
— Откъде, по дяволите, мога да знам? Нали ти си докторът. Ти ми кажи. Не ти плащам да си седиш на дебелия задник цял час и да ми задаваш идиотски въпроси. Исусе Христе, ако идиот като тебе не може да излекува един въшлив главобол, ами че те трябва да те приберат час по-скоро да не мътиш повече главите на хората. Кой ти е дал диплома? Някое ветеринарно училище ли? Та аз не бих ти поверил даже и котката си. Ти си пълен хахо! Дойдох при теб само защото оная вещица Сали се е впила като кърлеж в гърба ми и това е единственият начин да се отърва от нея. Знаеш ли как му викам аз на ада? Адът е да си женен за грозна и мършава пиявица петнайсет години. Ако търсиш още леваци за цедене, хвани ония, двамата й братя, Бен и Чарли. Бен, моят основен сценарист, не може да разбере от коя страна се подава графитът на молива, а пък брат му е още по-голям идиот от него. Ще ми се пукясат нейде. Искат да ме довършат. Ти какво си мислиш, че ми харесваш ли? Мръсно, вонящо прасе! Ти си най-тъпата свиня, която някога съм виждал, гледаш отвисоко на всички хора. Нямаш никакви проблеми, нали? И знаеш ли защо? Защото теб те няма за нищо. Кръгла нула си. Седиш си по цял ден на дебелия задник и бъркаш в джобовете на болните хорица. Е, това няма да продължава вечно, мръсен кучи сине. Аз ще те докладвам на Медицинската асоциация…
Подсмърчане.
— Иска ми се да не ми се налага да ходя на това дяволско четене.
Тишина.
— Е… горе главата. До следващата седмица, сладур.
Джад изключи магнитофона. Скийт Гибсън, най-популярният и обичан американски комик, е трябвало да бъде приет в психиатрична клиника преди десет години. Любимото му занимание беше да спуква от бой млади и руси момичета от шоубизнеса и да предизвиква пиянски свади в баровете. Скийт беше дребен на ръст, но беше започнал като професионален боксьор, и знаеше как да причинява болка. Любимото му хоби беше да ходи по барове за хомосексуалисти, да завлича нищо неподозиращи гейове в мъжките тоалетни и там да ги пребива до безсъзнание. Няколко пъти беше залавян от полицията, но скандалите обикновено се потулваха. В края на краищата Скийт беше най-любимият американски комик, достатъчно параноиден, за да убие, и способен да го направи в пристъп на гняв. Но Джад не мислеше, че Скийт е достатъчно хладнокръвен да осъществи тази така строго планирана вендета. А точно в това лежеше ключът към загадката, почувствува Джад. Който и да се опитваше да го ликвидира, го правеше не сред пламъците на деформираната си психика, а със студена методичност и хладнокръвие. Един маниак.
Без да е луд.
Глава единадесета
Телефонът иззвъня. Обаждаха се от телефонната централа. Бяха успели да се свържат c всичките му пациенти c изключение на Ан Блейк. Джад благодари на телефонистката и затвори телефона.
Значи Ан щеше да дойде днес. Беше разтревожен от необяснимото щастие, което изпитваше при мисълта, че ще я види. А не трябваше да забравя, че тя идваше само защото като лекар я бе помолил да дойде. Седеше и си мислеше за Ан. Колко много знаеше за нея… и колко малко.
Постави лентата на Ан върху магнитофона и се заслуша. Беше запис на една от първите им беседи.
— Настанихте ли се добре, мисис Блейк?
— Да, благодаря ви.
— Отпуснахте ли се?
— Да.
— Стиснали сте си юмруците.
— Може би съм малко напрегната.
— Напрегната от какво?
Продължителна тишина.
— Разкажете ми за семейния си живот. Омъжена сте от няколко месеца.
— Да.
— Продължавайте.
— Омъжена съм за чудесен човек. Живеем в прекрасна къща.
— Що за къща е тя?
— Извънградска вила… Околността е вълшебна. До нея се стига по дълъг, криволичещ път. Най-отгоре на покрива стърчи един забавен бронзов петел със счупена опашка. Мисля че някакъв ловец го е прострелял преди много време. Дворът ни е около пет акра, като по-голямата част от тях са гора. Все едно че си сред природата.
— Обичате ли природата?
— Много.
— А вашият съпруг?
— Предполагам.
— Един мъж обикновено не купува пет акра земя в провинцията, ако не обича природата.
— Той обича мен. И да нямаше, пак щеше да я купи заради мен. Много е щедър.
