— Хайде да си поговорим за него.
Тишина.
— Добре ли изглежда?
— Антъни е много красив.
Джад усети пристъп на ирационална и абсолютно непрофесионална ревност.
— Имате ли физическа съвместимост?
Все едно че пробваше c върха на езика си болен зъб.
— Да.
Представяше си я добре как изглежда в леглото: възбуждаща, женствена и всеотдайна. Господи, помисли си той, по-добре да сменя темата.
— Искате ли да имате деца?
— О, да.
— А вашият съпруг?
— Да, разбира се.
Продължителна тишина, нарушавана само от коприненото шумолене на магнитофонната лента.
— Мисис Блейк, вие дойдохте при мен като ми казахте, че сте изправена пред изключително тежък проблем. Касае се за вашия съпруг, нали?
Тишина.
— Добре, приемаме, че е така. От това, което ми казахте при предишните си посещения, разбирам, че вие се обичате, че сте си верни един на друг, че и двамата искате да имате деца, живеете в прекрасна къща, вашият съпруг е отличен бизнесмен, красив и ви глези. И сте омъжена едва от шест месеца. Страхувам се, че това наподобява малко стария анекдот, при който един пациент във вашата ситуация отива при лекаря и го пита: „Докторе, какъв ми е проблемът?“
Отново последва тишина, нарушавана единствено от безличното съскане на лентата. Накрая тя проговори:
— Много … много ми е трудно да говоря за това. Мислех си, че бих могла да го обсъждам c непознат човек, но… — и той трескаво си припомни как се беше извъртяла на кушетката, за да го погледне c големите си загадъчни очи — …се оказва, че е много трудно. Как да ви кажа… — тя заговори по-бързо, като очевидно се мъчеше да превъзмогне бариерите, които я бяха карали да мълчи до този момент — …подслушах неволно нещо и … и много лесно бих могла да си направя прибързани заключения.
— Нещо, свързано c личния живот на вашия съпруг? Някаква жена?
— Не.
— Тогава — свързано работата му?
— Да…
— Вие сте си помислили, че той е излъгал за нещо? Измамил е някой партньор при сделка?
— Нещо от този род.
Джад се почувствува на сигурна почва.
— И това е разклатило вярата ви в него. Показала ви се е негова тъмна страна, за която дори и не сте предполагали, че съществува.
— Аз…аз не мога да го осъждам. Просто усещам, че съм нелоялна към него дори и със самото си присъствие тук. Моля ви да не ми задавате повече въпроси за днес, доктор Стивънс.
И така беше завършил сеансът. Джад изключи магнитофона.
Значи съпругът на Ан въртеше съмнителни сделки. Или пък укриваше доходи и не плащаше данъци. Или пък беше принудил някого да банкрутира. Естествено, Ан би се възмутила. Тя беше природно справедлива жена. Вярата й в съпруга й се беше разклатила.
Помисли си за съпруга на Ан като за потенциален заподозрян. Той се занимаваше със строителен бизнес. Джад не го познаваше, но в каквото и да беше замесен, просто беше невъзможно да има каквото и да било общо със смъртта на Джон Хансън, Керъл Робъртс или самия Джад.
А самата Ан? Беше ли възможно да е психопат? Убиец-маниак? Джад се облегна назад в стола си и се опита да я погледне отстрани без да влага емоции.
Не знаеше за нея абсолютно нищо, освен онова, което му беше съобщила самата тя. Всичко, описано от нея, можеше да се окаже измислено, съчинено, но какво целеше да постигне тя c това? Ако това беше измислено прикритие за извършването на убийство, то трябваше да съществува някакъв мотив. Паметта за лицето и гласа й запълниха разума му и той проумя, че тя не би могла да има нищо общо c цялата тая мръсотия. Беше готов да заложи живота си. Иронията на фразата го накара да се ухили.
Отиде да вземе лентите на Тери Уошбърн. Възможно беше там да се намира онова, което беше пропуснал.
В последно време Тери беше взела допълнителни часове по свое собствено желание. Дали не я беше притиснал някакъв нов проблем, за който не му се беше доверила? Беше трудно да се определи дали има действително подобрение, защото сексът доминираше изцяло съзнанието й. И все пак, защо така внезапно беше настояла за допълнителни часове при него?
Джад избра произволно една от нейните ленти и я пусна.
— Нека да поговорим малко за браковете ви, Тери. Били сте омъжена пет пъти.
— Шест, но какво значение има това?
— Бяхте ли вярна на своите съпрузи?
Гръмогласен смях.
— Направо ме съсипваш. Няма мъж на света, който да ме задоволи. Това си е въпрос на физика.
— Какво имате предвид под „въпрос на физика“?
— Имам предвид моята анатомия. Просто дупката ми е много гореща и трябва да се тъпче колкото може повече.
— Вярвате ли в това, което току-що казахте?
— Че трябва да се тъпче непрестанно ли?
— Че вие се различавате в анатомично отношение от всички останали жени.
— Разбира се. Докторът на филмовата къща ми го каза. Имало нещо общо със жлезите или нещо от този род. — Пауза. — Хич го нямаше като тъпкач.
— Разглеждал съм всичките ви изследвания. Във физиологично отношение вашето тяло не се различава от останалите жени.
— Зарежи ги тия изследвания, готин. Що не ме изследваш сам?
— Били ли сте някога влюбена, Тери?
— Бих могла да се влюбя във вас.
Тишина.
— Не ме гледай c такъв поглед, докторе. Не мога да се променя. Така съм устроена. Сърби ме нон- стоп.
— Вярвам ви. Само че грешите в едно. Не вашето тяло е жадно за секс, а вашата чувственост.
— Никога не са ме чукали в чувствеността ми. Искаш ли да се пробваме?
— Не.
— А какво искаш?
— Да ти помогна.
— Защо не седнеш до мен на кушетката?
— Приключихме за днес.
Джад изключи магнитофона. Спомни си разговора, който бяха водили c Тери на тема стремителната й кариера и също тъй стремителния й залез.
— Блъснах по тиквата един сбъркан педал на едно пиянско сборище — беше му казала тя. — То пък да вземе да се окаже някаква важна клечка. Така ме изблъска от Холивуд, че тупнах на тъпия си полски задник.
Джад се беше отказал да разпитва повече, защото в онзи период се интересуваше повече от семейните й проблеми и повече не бяха засягали темата Холивуд. Сега го глождеше някакво натрапчиво съмнение. Беше длъжен да се задълбочи за причините, поради които беше напуснала киното. Никога не беше проявявал някакъв особен интерес към Холивуд освен в аспекта, в който доктор Луис Лики или Маргарет
