Мийд биха се интересували от Патагония. Кой ли би се интересувал от Тери Уошбърн, блестящата звезда?
Нора Хадли беше луда на тема кино. Джад си спомни, че е виждал купища филмови списания у тях и се беше шегувал c Питър на тая тема. Нора тогава цяла нощ беше защитавала страстно Холивуд. Той вдигна телефона и набра номера им.
Нора вдигна слушалката.
— Хелоу — поздрави Джад.
— Джад! — Гласът й беше топъл и дружелюбен. — Обаждаш ми се да ми кажеш кога ще дойдеш на вечеря.
— Много скоро.
— И по-добре е да го направиш — каза тя. — Обещала съм на Ингрид. А тя е вълшебна.
Джад не се съмняваше в това. Но едва ли беше като Ан.
— Само да провалиш и следващата вечеря и сме във война със Швеция.
— Няма да се повтори.
— Оправи ли се от злополуката?
— О, да.
— Колко ужасно трябва да е било.
В гласа на Нора се промъкна колеблива нотка.
— Джад… става въпрос за Коледа. Питър и аз много бихме искали да я прекараш c нас. Моля те.
Нещо го стегна в гърдите. Старото усещане. Всяка година имаха разговори на тая тема. Питър и Нора му бяха най-скъпите приятели и не можеха да понесат мисълта, че всяка Коледа той прекарва самотно, сред непознати — като се разтваряше в тълпите, като принуждаваше тялото си да се движи до пълна изнемога, след която го спохождаше забравата. Сякаш изпълняваше някакъв мрачен ритуал за мъртвите, като се оставяше изцяло на мъката да го обсеби и разкъса, без да може да я овладее. Излишно драматизираш нещата, каза си той уморено.
— Джад…
Той си прочисти гърлото.
— Съжалявам, Нора. — Съзнаваше добре колко много се притеснява за него. — Може би следващата Коледа.
Тя се опита да прогони разочарованието от гласа си.
— Разбира се. Ще кажа на Пит.
— Благодаря ти. — Той внезапно се сети защо се беше обадил. — Нора… познаваш ли някоя Тери Уошбърн?
— Тери Уошбърн? Звездата? Защо ме питаш?
— Аз… аз я видях на Мадисън Авеню тази сутрин.
— На живо? Настина ли? — Беше като възбудено дете. — Как изглеждаше? Стара? Млада? Слаба? Дебела?
— Изглеждаше чудесно. Била е доста голяма звезда, така ли?
— Доста голяма? Тери Уошбърн беше най-голямата звезда — и във всяко едно отношение, ако разбираш какво искам да кажа.
— Какво е принудило момиче като нея да напусне Холивуд?
— „Напусна“ не е точно казано. Те я изритаха.
Значи Тери не го беше излъгала. Той се почувствува по-добре.
— Вие, докторите, не вдигате главата си от работа. Тери Уошбърн беше замесена в един от най- големите скандали, разтърсвали някога Холивуд.
— Наистина ли? — каза Джад. — И какво се случи?
— Тя уби своя приятел.
Глава дванадесета
Снегът отново бе завалял. От височината на петнайсетия етаж звуците от улицата долитаха приглушени, отвявани от арктическия вятър, донесъл снега. От другата страна на улицата в някакъв осветен офис зърна неясната фигура на секретарка, взираща се надолу през прозореца.
— Нора… сигурна ли си в това?
— Говориш c ходеща енциклопедия, когато става дума за Холивуд, любими. Тери живееше със шефа на филмовите къщи Континентал, но си имаше и един помощник-режисьор като резерва. Една вечер го спипала, че й изневерява, и го наръгала c нож до смърт. Главният шеф задействал всичките си връзки и платил на маса народ да си затварят устата и цялата работа била потулена под формата на злополука. Част от уговорката била да се маха от Холивуд и никога повече да не се връща там. И тя повече не се върнала.
Джад се втренчи тъпо в слушалката.
— Джад, чуваш ли ме?
— Да, слушам те.
— Звучиш ми малко странно.
— Откъде научи всичко това?
— Да съм го научила? Всички вестници и списания гърмяха седмици наред по случая. Целят свят го научи.
Освен него.
— Благодаря ти, Нора — каза той. — Поздрави Питър от мен. — И той затвори телефона.
Значи това бил „злополучният инцидент“. Тери Уошбърн беше убила човек и никога не бе споменала за това. А след като беше убила веднъж…
Той извади замислено един бележник и написа в него „Тери Уошбърн“.
Телефонът звънна. Джад вдигна слушалката.
— Доктор Стивънс слуша…
— Просто се обаждах да разбера дали всичко е наред. — Беше детективът Анджели. Гласът му продължаваше да бъде дрезгав от грипа.
Вълна от благодарност обля Джад. Някой се беше сетил за него.
— Нещо ново?
Джад се поколеба. Нямаше смисъл да пази в тайната откриването на бомбата.
— Опитаха се отново. — Джад разказа на Анджели за Муди и бомбата, която беше открил в колата му. — Това вече трябва да убеди Макгрийви — заключи той.
— Къде е бомбата? — Гласът на Анджели беше силно възбуден.
Джад се поколеба.
— Разглобиха я.
— Какво? — запита Анджели без да вярва на ушите си. — Кой го направи?
— Муди. Той реши, че това не е от значение.
— Не било от значение! За него въобще съществува ли такова нещо като полиция? Достатъчно беше само да я погледнем, за да кажем кой я е поставил. Имаме си специален архив за целия контингент. М. О.
— М. О.?
— Modus Operandi. Всеки бомбаджия си има почерк на работа. Веднъж да направят по определен начин нещо първия път, и после това вече започва да се повтаря — не е необходимо да ви го обяснявам.
— Да — каза замислено Джад.
Нямаше и съмнение, че на Муди това му беше добре известно. Дали нямаше някакви свои съображения да не показва бомбата на Макгрийви?
— Доктор Стивънс, ще ми кажете ли как наехте Муди?
— Открих го в телефонния указател.
Даже и на самия него му прозвуча смешно.
Дочу как Анджели преглъща.
