момчетата и момичетата пред дрогерията на Фишман в Харлем, където се събираше тайфата им. С тия пари можеше да се зареди c дрога за цяла седмица.
Когато се върна пред магазина на Фишман времето сякаш изобщо не беше помръдвало. Лицата им си бяха все така нерадостни и дъвчеха все едно и също. Беше си у дома. Но апартаментът на доктора не й излизаше от ума. Но не обзавеждането я беше впечатлило. Просто беше толкова чисто и… приветливо. Сякаш беше малко островче в друг свят. И той й беше предложил билет до него. Какво можеше да загуби, ако приемеше? Можеше да пробва от майтап, да го убеди, че е на погрешен път. Не можеше да стане друга.
За нейна голяма изненада обаче, тя се записа във вечерно училище. Напусна мебелираната си стая c ръждясала, напукана мивка, спукано тоалетно гърне и скъсано перде на прозореца, както и раздрънканата желязна кушетка, където вземаше акъла на клиентите си. Там тя беше красива и богата наследница в Париж, Лондон или Рим, а мъжът, който набиваше чемберите отгоре й, беше красив принц, съхнещ за ръката й. И всеки път, щом дареше поредния оргазъм на поредния мъж, той се изтъркулваше от нея и мечтата й умираше. До следващия мъж.
Заряза стаята и всичките си принцове без дори да се обърне за сбогом и се върна при своите родители. Доктор Стивънс я издържаше по време на обучението й. Завърши гимназия c отличен успех. Докторът присъстваше в деня на дипломирането и сивите му очи блестяха от гордост. Някой вярваше в нея. Тя вече беше нещо за някого. Работеше през деня в универсалния магазин на Недик, а вечер караше курсове за секретарка. На другия ден след завършването на курса започна работа при доктор Стивънс и си нае апартамент.
През изминалите четири години докторът винаги се беше отнасял c нея със същата съдбовна учтивост, както през първата им нощ. Отначало си мислеше, че ще й подхвърли какво е била и какво е станала. Но накрая проумя, че за него тя винаги е в настоящето. Всичко, което беше направил за нея, беше на помощ, за да може да се осъществи. Всеки път, когато срещнеше трудност, той бе отделял време, за да разискват двамата. От няколко седмици се питаше да сподели ли c него какво се беше случило между нея и Чик, да го попита, дали е добре да му разкаже за миналото си, но все отлагаше. Жадуваше нейният доктор Стивънс да се гордее c нея. Беше готова на всичко. Беше готова да легне c него, да убие когото той й посочи…
И сега тия две копелета от отдела по убийствата искаха да го видят.
Макгрийви започна да проявява признаци на нетърпение.
— Какво става, мис? — попита я той.
— Разпоредил е да не го тревожа, когато при него има пациент — изрече Керъл. Тя мярна изражението, появило се на лицето му. — Ще му позвъня. — Вдигна слушалката и натисна зумера на вътрешната връзка.
Тридесет секунди след това гласът на доктор Стивънс се разнесе в приемната.
— Да?
— Дошли са двама детективи да се срещнат c Вас, доктор Стивънс. От отдела по убийствата са.
Тя се вслуша за някаква промяна в гласа му… нервност… страх. Не долови нищо.
— Кажете им да ме изчакат — каза той и затвори.
Вълна от гордост я обзе. Нея можеха да я накарат да се изпоти, но при него тия номера не минаваха. Изгледа ги предизвикателно.
— Чухте какво каза.
— Колко време ще престои при него пациентът му? — запита я Анджели, по-младият от двамата.
Тя погледна часовника върху бюрото.
— Още двайсет и две минути. Това е последният му пациент за деня.
Двамата мъже се спогледаха.
— Ще почакаме — въздъхна Макгрийви.
Седнаха на близките столове. Макгрийви я загледа проницателно.
— Май съм те виждал някъде — каза той.
Тя не се заблуждаваше. Това копеле проучваше почвата.
— Така ви се струва. Всички секретарки си приличаме — отвърна Керъл.
Точно след двайсет и две минути Керъл дочу изщракването на бравата на страничната врата, която водеше от кабинета на доктора право в коридора. Няколко минути по-късно се отвори и вратата към приемната и доктор Джад Стивънс пристъпи в стаята. Той се поколеба за миг, като зърна Макгрийви.
— Познаваме се c вас — каза той.
Само не можеше да си спомни откъде.
Макгрийви кимна безстрастно.
— Да-а…лейтенант Макгрийви. — Той кимна към Анджели. — Детектив Франк Анджели.
Джад и Анджели стиснаха ръце.
— Заповядайте вътре — покани ги той.
Мъжете влязоха в кабинета му и вратата се затвори след тях. Керъл ги проследи c поглед и се опита да размисли. Едрият детектив беше настроен враждебно към доктор Стивънс. Но възможно беше това да е естественото му състояние. Керъл беше сигурна само в едно — трябваше да носи роклята си на химическо чистене.
Кабинетът на Джад беше обзаведен като всекидневна от френски каталог. Работното бюро отсъстваше. Вместо него в стаята бяха разхвърляни удобни столове-люлки и ъглови масички c автентични старинни лампи. В дъното на стаята се виждаше вратата, която извежда към коридора. Подът беше застлан със скъп килим в богати шарки, а в единия ъгъл на стаята имаше удобен диван, покрит c дамаска. Макгрийви отбеляза за себе си, че по стените отсъстваха каквито и да било дипломи. Но той беше проверил подробно всичко свързано c доктора преди да дойде при него. Стига само да пожелаеше, доктор Стивънс би могъл да покрие всички стени и пода c дипломи и свидетелства.
— Това е първият кабинет на психиатър, в който влизам — изрече Анджели, без да крие възхищението си. — Бих искал да обзаведа и моята къща по този начин.
— Тази обстановка отпуска пациентите ми — обясни Джад. — И между другото, аз съм психоаналитик.
— Извинявам се — каза Анджели. — Каква е разликата?
— Около петдесет долара на час — обади се Макгрийви. — Моят партньор изкарва значително по- малко.
Партньор. И изведнъж на Джад му светна пред очите. Бяха застреляли партньора на Макгрийви, а самият Макгрийви беше сериозно ранен по време на щурмуването на един магазин за спиртни напитки преди четири — или пет? — години. Бяха арестували някакъв дребен хулиган на име Еймъс Зифрен. Адвокатът на Зифрен пледираше, че клиентът му не бил виновен поради невменяемост. Бяха повикали Джад като експерт да провери доколко отговаря това на истината. И той установи, че пациентът му беше безнадеждно невменяем c напреднала пареза. На базата на заключението му Зифрен отърва кожата и го изпратиха в психиатрична клиника.
— Сега вече си спомних откъде ви познавам — каза Джад. — Случаят Зифрен. Тогава получихте три огнестрелни рани; партньорът ви загина.
— И аз не съм ви забравил — каза Макгрийви. — Отървахте убиеца от въжето.
— С какво мога да ви помогна?
— Трябва ни малко информация, докторе — каза Макгрийви.
Той кимна към Анджели. Анджели започна да развързва пакета, който носеше със себе си.
— Бихме искали да идентифицирате една вещ — произнесе Макгрийви c непроницаем тон.
Анджели отвори пакета и измъкна отвътре жълт дъждобран.
— Да сте го виждали преди?
— Май че е моят — каза Джад c изненада.
— Вашият е. Поне вашето име е извезано вътре.
— Къде го намерихте?
— Къде мислите, че сме го намерили?
