— Ако имаше такава личност, — изрече Джад — аз щях да ви я кажа. Считам, че познавах всичко, свързано c Джон Хансън. Той беше щастлив. Никого не ненавиждаше и не познавам или знам за такъв, който да го е ненавиждал.
— Браво на него. Вие действително сте голяма работа, докторе — каза Макгрийви. — Ще вземем картона му c нас.
— Не.
— Тогава ще го вземем със съдебно разпореждане.
— И да го вземете, вътре няма нищо, което да ви е от полза.
— Тогава какво лошо има в това, ако ни го дадете? — запита Анджели.
— Може да причини мъка на съпругата му и децата. На съвсем погрешен път сте. Ще откриете, че Хансън е убит от непознат.
— Не го вярвам — изсумтя Макгрийви.
Анджели опакова отново дъждобрана и върза пакета c канап.
— Ще ви го върнем, когато приключим c всички експертизи по него.
— Можете да го задържите — процеди Джад.
Макгрийви отвори вратата към коридора.
— Ще поддържаме връзка, докторе — каза той и излезе.
Анджели кимна на Джад и последва шефа си.
Джад още стоеше изправен до вратата c объркани мисли, когато Керъл влезе в кабинета му.
— Всичко наред ли е? — запита тя колебливо.
— Някой е убил Джон Хансън.
— Убил го?
— Бил е наръган c нож — каза Джад.
— О, Господи! Но защо?
— Полицията не знае.
— Какъв ужас! — Тя видя очите му и мъката в тях. — Мога ли да ви помогна c нещо, докторе?
— Би ли затворила кабинета, Керъл? Ще отида да видя мисис Хансън. Бих искал аз да я подготвя за тая вест.
— Не се тревожете. Ще се погрижа за всичко — успокои го Керъл.
— Много ти благодаря.
И Джад излезе.
Половин час по-късно, когато момичето тъкмо привършваше c подреждането на картоните и заключваше бюрото си, вратата откъм коридора се отвори. Беше след шест и зданието вече беше затворено. Керъл изгледа мъжа, който се приближаваше c усмивка.
Глава трета
Мери Хансън беше същинска кукличка: дребничка, красива, от изключително добра направа. Отвън беше мека и безпомощна южнячка, а отвътре желязна кучка. Джад се запозна c нея седмица след като започна да лекува съпруга й. Тя бясно се беше съпротивлявала на това и Джад я беше помолил за кратък разговор.
— Защо сте против лечението му c психоанализа?
— Не искам приятелите ми да се подиграват, че съм се омъжила за откачалка — обясни тя на Джад. — Убедете го да ми даде развод; после е свободен да прави каквото си ще.
Джад й беше обяснил, че на този етап един развод би съсипал окончателно съпруга й.
— Едва ли е останало нещо за досъсипване — беше изкрещяла тя. — Само да го знаех, че е врътнат… Мислите ли, че щях да се омъжа за един педал, ако го познавах? Та той е жена!
— Във всеки мъж има и по малко женски елемент — обясни й тогава Джад. — Точно както и всяка жена си има по нещо мъжко. Вашият съпруг е изправен пред няколко много трудни психологически проблема за разрешаване. И той полага всички усилия, мисис Хансън. Мисля, че вие сте длъжна да му помогнете заради него и децата ви.
Беше я уговарял в продължение на повече от три часа и накрая тя неохотно се съгласи да отложи временно развода. През следващите месеци дори прояви интерес към процеса на лечение и после се включи активно в битката за оздравяването му. Джад имаше за правило никога да не се захваща със семейни двойки, но Мери го беше помолила да я вземе за пациентка и той откри, че това е от полза. От момента, в който беше проумяла себе си и в какво се е провалила като съпруга, прогресът в лечението на Джон стана видим.
А сега Джад трябваше да й обясни, че съпругът й беше загинал по най-нелеп начин. Тя го изгледа неспособна да възприеме казаното; о, вероятно това беше част от неговата дяволска лечебна методика! Внезапно смисълът на думите му си проби път до съзнанието й.
— Той няма да се върне при мен! — извика тя. — Никога няма да се върне!
Хвана роклята си и я започна да я дере като някакво ранено животно. В стаята влязоха и двете шестгодишни близначета. От този момент настъпи същински пандемониум. Джад успя да умири децата и ги отведе при съседите. Даде на мисис Хансън успокоително и повика семейния лекар. Тръгна си чак когато се убеди, че не може да направи нищо повече. Качи се в колата и подкара безцелно, дълбоко потънал в мисли. Хансън се беше добрал до спасителния бряг, прекосявайки целия ад и точно в момента на най-щастливия си миг… Беше възможно най-идиотската смърт, която можеше да си представи човек. Възможно ли беше да го е атакувал някой хомосексуалист? Някой бивш любовник, изпаднал в депресия, че приятелят му го напуска безвъзвратно? Беше възможно, но Джад не го вярваше. Лейтенант Макгрийви му беше казал, че Хансън е бил убит само през една пресечка от кабинета му. Ако убиецът е бил някой хомосексуалист преливащ, от ненавист, той е щял да си уговори срещата им да се състои в някое закътано местенце, или пък е щял да се опита да го убеди да се върне при него. А може би е щял да излее горчилката си право в лицето му преди да го убие. А не да забие нож в гърба му сред оживената тълпа и после да духне.
Зърна телефонна будка на ъгъла, към който приближаваше, и изведнъж си спомни, че беше обещал на доктор Питър Хадли да вечеря c него и съпругата му Нора. Те бяха най-близките му приятели, но в този момент той нямаше настроение да се вижда c когото и да било. Спря колата до тротоара, влезе в телефонната кабина и набра номера на Хадли. Обади се Нора.
— Закъсняваш. Къде си?
— Нора — изрече Джад, — страхувам се, че тази вечер няма да се видим.
— Няма да стане — зави тя, — намерила съм ти една жестока блондинка, която съхне и вехне по теб на дивана до мен.
— Ще се съберем някоя друга вечер — каза Джад. — Просто не съм в състояние в момента. Моля те да ме извиниш пред нея.
— Докторя! — изсумтя Нора. — Почакай малко, сега ще ти дам аверчето.
Питър се обади.
— Нещо се е случило ли, Джад?
Джад се поколеба.
— Днес имах тежък ден, Пит. Ще ти разкажа утре, като се видим.
— Ти наистина изпускаш една фантастична скандинавска богиня! Ама наистнина фантастична!
— Следващият път ще се запознаем — обеща Джад. Дочу забързан шепот и после Нора пое отново слушалката.
— Ще ни гостува за Коледа, Джад. Ще дойдеш ли?
Той се поколеба.
— Ще поговорим и за това, но не сега, Нора. Съжалявам много за тази вечер.
Той окачи слушалката. Доста отдавна се чудеше как да откаже Нора от сватовническите й мераци.
Джад се беше оженил през последната си година в колежа. Елизабет специализираше социални науки. Беше топла, мека и свежа; и двамата бяха много млади, лудо влюбени един в друг и изпълнени c бурни планове да направят света по-добър за всичките си деца, които се канеха да имат. И на първата Коледа от брака им Елизабет и тяхното неродено дете бяха загинали в автомобилна катастрофа при сблъскване. Джад
